Хлябът, който все по-малко се опитваме да включваме в ежедневната ни храна, остава все пак основен продукт, без който не можем и това се отнася толкова повече за по-бедните от нас. Имам роднина, който казва, че може да яде хляб с варени картофи и му било сладко. Баба ми обичаше лете да закусва хладна диня или пъпеш с хляб и сирене. Хлябът е възпят и в църковните песнопения. Майка ми имаше религиозно отношение към хляба, още повече, че с помощта на медения си глас, даден ѝ от Бога, изпълняваше като солистка молитвата "Отче наш" в различни софийски църковни хорове и, когато дойдеше моментът за тази молитва, черквата притихваше, всички навеждахме глави, а в салона се чуваше от балкона изпятият стих: "... хлеб наш насущний, дажд нам днес".
Моят баща, от своя страна, вероятно воден от навиците му, придобити във времето на бомбардировките над София и Втората световна война, започваше да пече сухари щом се случеше някаква политическа неразбория, подобна на днешната и най-вече по време на управлението на печалноизвестния ни премиер от края на 1996 г. Ние, останалите от фамилията, се усмихвахме на тези навици на баща ми, не го критикувахме и, недай Боже, да го подиграваме, а той продължаваше да пече старателно до червена коричка във фурната на "мечтата" сухарите в "напеченото" време – "за всеки случай", съхранявайки ги в памучна торба на проветриво място. После, когато отминеше бурята, изяждахме сухарите на закуска или като крутони в супата за обяд. Впрочем, парче добре изпечен сухар, топнато в горещия чай или в млякото с какао на децата, или дори в кафето на нас, възрастните, е нещо много вкусно. Опитайте и вие!
Още: КНСБ: С над 43% е поскъпнал хлябът от 2021 г. досега
В размирното време, което ни дойде до главата напоследък, отново се заговори за хляба. ДДС върху този продукт подскочи от нулата на 20% и, като следствие от това се почувства повишение в цената на хляба в магазините, но, едновременно с това, се заговори и за спекула в ценообразуването. Моя милост, в качеството ми на даскал, съм използвал многократно примера с оценката за себестойността на хляба, като най-типичен за нашата трапеза и относително лесен за оценка, продукт. Моите студенти от технологичните специалности, както и тези от икономическите, проявяваха очевиден интерес към тази тема.
Днес отново ще си позволя да направя оценка пред читателската аудитория за себестойността на този, основен за нас, българите, пазарен продукт при сегашните цени, отчитайки преките и косвените разходи за неговото производство в домашни условия, в кварталната фурна и в хлебозавода.
Мариана Кукушева: Хлябът може да стане над 2 лв. догодина при 20% ДДС
И така, за един хляб с тегло от 700 гр са необходими няколко задължителни компонента: 500 гр брашно, 1 пакетче суха мая, 370 мл вода и 5 гр сол. Освен това, необходимо е и известно количество ток за омесването, втасването и изпичането на хляба, например в домашната машина за хляб, каквато все по-често се среща по домовете ни.
Нека допуснем, че купуваме продуктите от някой от популярните хипермаркети. Разходите за домашно приготвен хляб ще бъдат: 0,55 лв. за брашното от марката 650 (тип добруджа не на промоция), 0,20 лв. за маята, 0,01 лв. за водата, 0,02 лв. за солта и 0,12 лв. за разходваната електроенергия. С други думи, сумарната себестойност на направения в къщи хляб ще бъде приблизително 90 стотинки.
Разбира се, че тези мои сметки ще предизвикат възражения от професионалните производители на хляб, които ще кажат, че те имат значителни, т.нар. косвени разходи и затова себестойността на техния хляб е по-висока. На тези хора, които уважавам и ценя, защото навремето и дядо ми имаше собствена квартална фурна, в която се произвеждаха по 200 хляба на денонощие и в която на младини съм прекарал доста време от живота си, ще кажа: Уважаеми господа-хлебопроизводители, вярно е, че вие имате косвени разходи при производството на хляб, каквито аз нямам у дома. Известно е, освен това, че вашите косвени разходи отиват за заплати, транспорт, наеми, данъци, по-скъп индустриален ток и вода, разходи за поддържането на екипировката (т.нар. амортизационни отчисления), подобрители в хляба и прочие, но... трябва да отбележа, че вие купувате основните продукти – брашното, маята и солта на цени "на едро", а те са по-ниски с около 30 % спрямо тези "на дребно". Освен това, както е известно, себестойността на продукцията в условията на едросерийното производство е по-ниска от тази в дребносерийното. Бих отбелязал, че за 10 години безотказна работа домашната ни хлебопекарна излезе от строя само веднъж, когато трябваше да сменя една пружинна шайба на цена около 10 ст., фиксираща бъркалката под кофичката, където се меси, втасва и пече хляба, и това бяха всичките ми амортизационни разходи. Не плащам заплата никому за домашния ни хляб, не използвам подобрители, нямам нужда от транспорт, защото ходя пеша до кварталния хипермаркет, а домашният ни хляб е с превъзходно качество.
Още: Връщането на 20% ДДС за хляба: Кукушева прогнозира ръст в цената и в сивия сектор
По-долу, за удобство на читателите, ще съставя таблица, в която, в сравнителен план, ще отразя в детайли оценката ми за себестойността на един хляб, тип "Добруджа", произведен в рамките на трите, споменти по-горе, условия. Пресмятанията за стойностите, с които са попълнени третия и четвъртия ред от таблицата са направени при следните примерни допускания:
- в кварталната фурна работят двама квалифицирани хлебари и един общ работник, които произвеждат по 200 хляба на денонощие срещу месечни заплати от сумарно 5000 лв. и произвежданият хляб най-често се продава на място, за да се пестят транспортни разходи; Себестойност - 2,75 лв.
- в хлебозавода работят 15 работници, които произвеждат по 2000 хляба на ден срещу месечни заплати от сумарно 30 000 лв., като основното количество хляб се транспортира и продава в магазините от широката търговска мрежа; Себестойност - 1,76 лв.
- амортизационните отчисления за екипировката в кварталната фурна и в хлебозавода са пресметнати по формула като 30% от сумарните месечни заплати. ДДС е начислен с 20% върху прогнозната себестойност на хляба, произведен в кварталната фурна или в хлебозавода.
В крайна сметка ще отбележа, че хлябът е консуматив, а не електронен чип или сложно за производството му лекарство. Следователно печалбата от хляба трябва да се получи от продаденото количество, което е в пряка зависимост от предлаганото качество, а не единствено и само от цената.
Още: Заради връщането на ДДС: Хлябът поскъпва значително в цялата страна
Крайните стойности за себестойността на хляба в таблицата са достатъчно красноречиви и съм убеден, че читателите могат сами за себе си да направят съответните изводи, а аз ще припомня една сентенция на моя дядо-фурнаджията. Той беше преселник от българското село Свинища в региона на град Кичево, намиращо се в северозападната част на Македония, която наскоро нашите тамошни сънародници нарекоха "северна", за да угодят на гърците и в безумното си желание – само и само да се обособят като "òтделен нàрод, рàзличен от бугàрскиот". Същият този мой дядо, раняван в Балканската война като войник от бъгарската армия, казваше: "Беден фурнàджия нема!". А господата хлебопроизводители ще бъдат винаги богати, защото житото и производното от него брашно е злато за този, който знае как оптимално да го разходва.
Желая от сърце на производителите на хляба здраве и мъжка сила в тяхната благородна, но тежка професия! И дано техните посредници-продавачи, върху които хлебопроизводителите имат съществено влияние със сключените договори, определят крайната пазарна цена на хляба им, проявявайки и мисъл към бедните купувачи.
Още: Ще ядем ли пържоли вместо хляб: Анализ на експерт след повишението на цените
Автор: Николай Ангелов, иженарицаемият проф. инж., д-р, д.т.н. от ТУ-София, понастоящем "стипендиант" на НОИ
