Вие съвсем правилно сте прочели, че Бойко Борисов е подарил на Вучич картина, в която двамата строят Балкански поток. Изобразени са със строги погледи и вяра в утрешния ден. Около тях - индустриален пейзаж и работници, от онези, на които се подвиква господарски обикновено от джипката и те от кумова срама казват нещо хубаво за пред подвикващия, за да може завинаги да се увековечат в лайвстрийма като принципно добри хора. Уви, не само в лайвстрийма.
Уди Алън казваше, че животът не имитира изкуството, а лошата телевизия. Това все пак носеше известни надежди - поне за изкуството. В този случай обаче имаме абсолютен синхрон, триумвират - лошата телевизия имитира лошия живот, който се имитира от лошото изкуство. И от нашия министерски съвет този триумвират пътува към сръбския министерски съвет, за да може всички да му се порадват.
Тази картина е художественият апотеоз на многогодишни абсурди, твърде любими на премиера. Най-пресните: обиколки из селска покруса по места, която се представя за селска идилия. Пасат крави, лее се асфалт, пенсионерите са щастливи с 50 лева отгоре, всички братски потупват премиера и както асфалта започва да се лее монолог, който има приблизително същото качество. Пропадаш в дупки от тарикатски измислици. Това е някакъв много особено култ към личността - изповядва се в тесен кръг така сякаш е масов.
Оттук насетне е редно да си представим и онова, което се случва с големите класики на изкуството - търг. На него са подредили идните поколения - всичките с големи колекционерски възможности, заради натрупаното по време на управлението на героя от картината. Кой иска да притежава в дома си произведение на изкуството, което събира в един образ всичко, с което може да се разкаже едно цяло десетилетие? Бойкореализъм - някаква причудлива художествена смесица от социалистически реализъм, постмодерна ирония и обикновено българско подмазвачество. Впрочем, скоро очакваме премиерът да подари и стихосбирка, в която да събере творбите, които получава в негова чест от заклети електорати със слаба политическа култура и катастрофална художествена. Давай да върви. Животът е кратък, изкуството вечно, премиерът завинаги.
Автор: Райко Байчев
