Онзи ден Бербатов показа, на когото трябва, че не е за пенсиониране. Най-вече на сър Алекс, който - без нищо да му е направил - го замрази без време. Сега, след мач и половина за новия си клуб "Фулъм", вестници - не само в Англия - пак се държат некоректно с българския голаджия. Обявават великолепната му игра за "втора младост", което изобщо не е вярно.
И от самолет се вижда, че Бербатов не изживява втора младост, а просто продължава звездната си кариера. След дълбоко и с нищо непровокирано замразяване.
Почти година голмайсторът на английското първенство за сезон 2010-2011 година търка резервната скамейка, а завръщането му на терена бе наистина звездно. По-звездно дори и от най-звездните му мачове в "Манчестър Юнайтед", защото едно е до теб да са Рууни, Гигс и Фърдинанд, друго е до теб да са световно неизвестните играчи на "Фулъм". И да бележиш. И в двата случая.
Няма спор, че Сър Фергюсън е специалист от световна класа, казват даже, че е от тези, които пишат стандартите във футбола. Затова още по-необяснима си остава политиката му към Бербатов. Няма треньор в света, който да закове на пейката най-добрия си голаджия, станал дори голмайстор на шампионата. Както се казва, Бербатов направи това, изглеждайки почти половината първенство от резерваната скамейка. И още - малко са чужденците, ставали първи голаджии на Англия. Бербатов е един от тях.
На пръсти в Англия се броят играчите, отбелязвали по 4 и 5 гола в един мач. Бербатов го направи, а вкарването на хеттрик в "Юнайтед" му бе нещо като "Каменица Фен Къп". И още - няма в Англия нападател, който едновременно да е голмайстор на отбора си и да води в класацията по асистенции на цялата лига. Всичко това - въпреки Съра!
Има само една (сравнително) обяснима причина всичко това несправедливо да се стовари като гръмотевица на главата на нашата деветка. Бербатов е играч от друга порода, не е от английската. На фона на британския силов футбол и непрекъснато търчане, неговият финес с топката, лекотата на игра, мекотата на пасовете и въображението му с два хода напред стояха малко като премиера на театрално представлевие. И което е най-знаменателното - той бе на път да ги привнесе в характера на английския футбол като цяло. Дори Съра - личеше му по свъсените вежди - известно време беше склонен, а-ха, а-ха, да промени цялостния облик на отбора си, приспособявайки го към играта на Бербатов. Мисли обаче Съра, мисли, и накрая реши да не експериментира със стогодишната традиция на английския футбол и на тима от Манчестър. И... извади Бербатов от игра. Сякаш за наказание, че си е позволил това. Няма начин футболните анализатори, и най-вече футболните историци на Острова, ако не сега, то след време, да не отбележат тази особеност в играта на "Манчестър Юнайтед" между 2007 и 2011 г., когато Димитър Бербатов бродираше като титуляр по терените на Англия.
Казват, че бил на 32. Чудесно - една зряла футболна възраст. А като казваме "зряла", при Бербатов и със зрелостта беше по-различно - той си беше такъв и на 25, и на 23.
Това именно забеляза далновидният сър Алекс, когато го взе, нищо, че след време щеше да избере тичането пред изяществото...
