Някога са наричали България „Швейцария на Балканите”. Днес точното определение би било „България – Сомалия на Балканите”. И не толкова заради класацията на „Репортери без граници” за липса на свобода на словото, според която споменатите държави са във втората половина от измерените 180. Днешната тема е съвсем друга: „абордаж” – завземане на морски съд или друго чуждо тяло с цел ограбване.
Сомалия и България са две пиратски държави. Разликата е, че бедните сомалийци ограбват чуждестранни плавателни съдове, а у нас мафиотската олигархична върхушка ограбва собствените си граждани. Понякога дотолкова се самозабравя, че започва да действа съвсем като сомалийските пирати, но за това по-нататък.
Днес, през 2019 година, без всякакво преувеличение можем да си представим управлението на нашата държава като управление на пиратска галера. Българският хаос от последните десетилетия започна с предизвикване на голямата банкова криза и безмилостно ограбване на спестяванията на гражданите чрез изкуствено фалиране на банките. Със заграбените пари на абордаж беше превзета народната собственост, построена и развита по времето на социализма: селското стопанство, индустрията, туризма, услугите, здравеопазването.
В годините на така наречения „демократичен преход” управлението на пиратската галера се сменяше от все по-безпощадни, изобретателни и безскрупулни пирати. Ненадмината по своя раблезиански апетит е шайката на Вожда от последните години, а нейното знаме е добре познато на всеки български гражданин. За да е по-весело и абсурдно, на мястото на зловещите череп и кости ведро се развяват добродушните лица на Тримата шишковци.
Шайката първо взе на абордаж бизнеса на другите, по-малки пирати, на своите довчерашни партньори. По-голямата част от тях си отидоха скоропостижно и при съмнителни обстоятелства. Този процес впрочем продължава и в момента, достатъчно е да видим имената на напоследък арестуваните бизнесмени, както и техните връзки в миналото с пиратските главатари в момента.
После шайката директно взе на абордаж държавата – министерския съвет, парламента, малките и разпокъсани партии, последваха правосъдната система, медиите. Галерата се превърна във флотилия. Знамето на Тримата шишковци отдавна не звучи нито весело, нито абсурдно. Защото, както вече стана дума в предната публикация, абсурдът днес е нормалност. Абордажът продължава да бъде все по-голяма част от българския хаос. Основна мишена в момента са милиардите от европейските фондове, както и остатъците от всички печеливши бизнеси, най-вече във военната промишленост, енергийния и транспортния сектор.
Пред смаяните ни погледи пиратската армия ограби милиарди в КТБ, в момента се опитва да погълне две печеливши фирми като „Дунарит” и „Емко”. Абордажите куки висят от стените на злочестите предприятия, в употреба влизат и различни способи за премахване на техните собственици, включително и отровата „Скрипал”.
Но, както стана дума в началото, нашите пирати надминаха себе си. Пред очите на целокупния народ, пред очите на целия свят те се опитаха да заграбят либийски танкер в Бургаския залив. Е, не е ли България – Сомалия на Балканите?
Последствията от тази пиратска война и непрекъснатия абордаж са тоталното обедняване на българите, източване на богатствата в чужбина от страна на малцина свръх богати пирати, бягство на чуждите инвеститори, масова емиграция на младите, обезлюдяване на страната. И като цяло – до няколко десетилетия последният ще дръпне шалтера.
Навярно вече си задавете въпроса как можем да се справим с подобна заплаха?
Начинът е само един – по пиратски.
Автор: Калин Илиев
___
„Азбучник на българския хаос” представлява поредица от коментари, чиито наименования следват последователността на буквите в българската азбука. Подобен подход има амбицията да очертае максимално широк кръг от теми, като открие техните връзки между буквите, думите и словото през хаоса на Прехода.