Великденският пост тази година започна на 2-ри март, понеделник - ден след Сирни заговезни и приключва на Великден. Той се пада на 19-ти април, неделя.
Идеята на постите е чрез лишаване на тялото, да се смири душата, но това не означава да лишаваме организма си от жизненоважни хранителни елементи.
Великият пост е период от седем седмици в християнството, който предхожда най-големия православен, християнски празник Възкресение Христово (Великден). Това е най-продължителният и важен постен период в годината, част от подготовката за Великден. Освен в Православната църква, постите се спазват и в римокатолическата църква. Протестантстките църкви имат положително отношение към постите, без да ги смятат за задължителни.
Според православната традиция постът е най-строг през първата и последната седмица, особено през Страстната седмица и на Разпети петък. Първият ден, през който се разрешава риба, е Благовещение - на 25 март. По време на Великденския пост се забранява консумацията на храни от животински произход - месо, яйца, мляко и производните им. Позволено е да ядете повече плодове, зеленчуци, варива и ядки.
Хранене по време на Великденския пост
Първа седмица
От понеделник до събота включително - строг пост (растителна храна без олио и вино). В събота (Тодоровден, 7 март) се взема Свето Причастие.
Втора седмица
Сряда и петък - строг пост без олио и растителни мазнини. Събота и неделя - разрешава се олио и вино.
Трета седмица
От понеделник до петък включително - строг пост без олио и растителни мазнини. Събота и неделя - разрешава се олио и вино.
Четвърта седмица
Сряда и петък - строг пост без олио и растителни мазнини. Събота и неделя - разрешава се олио и вино.
Пета седмица
Сряда и петък - строг пост без олио и растителни мазнини. Събота и неделя - разрешава се олио и вино.
Шеста седмица
Сряда и петък - строг пост без олио и растителни мазнини. Събота и неделя - разрешава се олио и вино.
Страстна седмица
От понеделник до събота включително - строг пост без вино, олио и растителни мазнини. На Разпети петък не се яде нищо, не се пие и вода. Важно е да се отбележи, че строгият пост не се препоръчва на болни, на малки деца, на възрастни хора, на бременни жени и кърмачки.
Съветът на специалиста
Все повече хора приемат предизвикателството да се лишат за известно време от животински продукти, но специалистите предупреждават, че това може да не е безопасно.
Според Мария Русинова, специалист по хранене и диететика, по време на пости е възможно да се храним здравословно и пълноценно.
„През този период, ако искаме да си набавим всички необходими аминокиселини, които нашият организъм не може да синтезира, трябва да комбинираме зърнени и бобови храни. Зърнените храни са продуктите на основата на пшеница – тестени изделия и хляб, а също така ориз, булгур, киноа и просо. Бобовите култури са боб, леща, грах, нахут и соя. Ако комбинираме зърнени и бобови култури, ще можем да си набавим всички незаменими аминокиселини, които се съдържат в месото.
Освен това по време на пости, до колкото знам, Църквата допуска да се консумират морски дарове, миди, ракообразни, охлюви и други, които са източник на пълноценни протеини. Останалите продукти, които се консумират по време на пости, са зеленчуци под всякаква форма – сурови салати или сготвени постни ястия. Също така е добре да се приемат ядки и семена. Те могат да се консумират и под формата на т. нар. „тахани“, които представляват смлени ядки под формата на паста. Гъбите също се включват в менюто по време на пости“.
Какво още каза Мария Русинова прочетете в този материал!
