Бившият български национал и настоящ играч на Арда, Михаил Александров, даде ексклузивно интервю за сайта Ефирбет. В него той засегна редица от наболелите теми относно българския футбол.
Александров си припомни за времето в Борусия Дортмунд, където самият той е имал възможността да работи с голямо име като Юрген Клоп. Поливалентният играч отчете, че остарялата методология, използвана в българските школи, е сред големите разлики в сравнение с европейските такива, допълвайки, че и условията за работа, генерално, са коренно различни.
Накрая, бившият играч на Арсенал Тула разкри, че е твърдо за нагаленето на млади играчи в националния отбор, стига те да са заслужили мястото си с представяния на терена. Той обаче подчерта, че подобно подмладяване не може да бъде самоцелно начинание.
Здравей, Михаиле! Годината определено беше странна за всички ни. Как би я оценил в личен план?
Определено, беше много странна година, предполагам не само за мен. Поне така най-меко бих се изразил за нея.
Ти се завърна на терена през есента след серия тежки травми. Как се чувстваш след няколко месеца, в които успя да понатрупаш тренировъчно време?
Чувствам се все по-добре! Работя усилено върху нещата, от които се нуждая в тренировъчния план и тайно се надявам това да допринесе за резултати на терена.
Очакваш ли да се превърнеш в по-ключова фигура в състава на Арда, след като вече си напълно здрав и прекарал ползотворна зимна подготовка?
Имам очаквания, да, но не всичко се свежда до това какво желая аз. Зад един отбор стоят многи различни фактори, които допринасят за това как да изглежда даден състав или дори футболист.
Какви са целите ти с отбора през втория полусезон? Място в топ 3 не изглежда като мираж..
Не обичам поставянето на цели преди даден период от време, за мен това ангажира и пречи на обстановката в отбора. Видя се и до зимата - играхме мач за мач и нещата ни се получаваха. Опитът ми досега обаче ми показва, че пролетният дял на първенството е доста по-труден и сложен от този преди Нова година.
Колко голямо е влиянието на Николай Киров с оглед изграждането на толкова силен колектив в състава?
Треньорът винаги играе основна роля в даден отбор, не случайно стои на пост, от който зависят повече от 25 човека и неговите решения са съдбоносни в даден клуб.
Да се върнем малко назад във времето. Ти имаше възможност преди години да си част от Борусия Дортмунд. Разкажи как се стигна до този трансфер?
Нещата станаха много бързо. Трябва да уточня, че първата оферта от голям отбор беше на спечелилия Шампионската лига през същата година - Ливърпул. Бях още на 17, а те ми бяха предложили професионален договор. Тогавашните проблеми с работната виза спряха трансфера, тъй като имаше определени критерии, по които се даваше разрешение за игра, и които бяха непосилни за млад футболист като мен. Спомням си, например, че трябваше да съм изиграл 75% от официалните мачове за годината за мъжкия национален отбор. По онова време бях играл в повече от 90% от срещите, но за отбора до 19-годишна възраст.
След това ме потърсиха от Дортмунд, като условието им беше просто да потренирам с тях за 2-3 дни, преди да вземат окончателно решение. Останах около 2 седмици и накрая получих договора си с мъжкия отбор при Томас Дол.
Кои са най-отчетливите разлики между действителността в българските и германските школи, особено такава, от ранга на тази на Борусия Д?
Виждам страшно много такива. Още от малък се интересувам от развитието на младите и дори на крехка възраст в Дортмунд оставах след тренировка и гледах как тренират най-малките набори и с какво се различават от нас. Ще кажа само едно - децата в Германия на 8-годишна възраст се учат как позиционно да се движат на терена и с кой крак е по-удобно да спрат топката в дадена ситуация. Това е нещо, което в България неглижираме и оставяме талантите сами да преценят в дадената ситуация.
Голямата разлика идва около 14-15 годишни, където вече тактиката надделява над таланта и там се обръща каруцата.
Кои елементи трябва и има възможност да се внесат у нас, за да изкарваме повече класни таланти?
Имаме си познатата "болежка" - условията за работа. За мен един от най-големите проблеми в развитието е старата методика, която се практикува в България.
Трябва да се обръща и особено внимание на начина, по който даден треньор учи децата на мотивация и себераздаване. Един треньор трябва да бъде пример за детето не само по време на тренировъчния процес, но и извън терена.
Имал си възможност да работиш със самия Юрген Клоп. Кое ти направи най-силно впечатление в неговия стил на работа?
Огромното количество информация, която имаше за всеки един футболист. Той дори знаеше, че носът ми е бил чупен и съм подлаган на операция! Знаеше кой е удобният ми крак и дори това, че мога да играя на различни позиции на терена.
Помня, че на една от тренировките с него играх вътрешен халф и след нея ми каза, че това, че се опитвам да играя на различни позиции ще ми помогне много в израстването ми като футболист и харесва това, че съм уравновесен.
Ти беше част от националния отбор до преди около 2 години. Смяташ ли, че настъпващото ново поколение играчи, сред които Даниел Наумов, Антов и Доминик Янков, могат да дадат тласък за по-силни години за родната селекция в най-скоро време?
Не разбирам защо се коментира подмладяването на даден национален отбор. За мен там има хора, които могат или не могат да свършат работа, било то на 16 или 36 години. Единствено сили като Германия, Франция и други биха си позволили това подмладяване и то в момент на пълен крах, но новото поколение е съставено от футболисти, които са изиграли голямо количество мачове в мъжете и имат нужния опит да застъпят.
При нас има много талантливи момчета и те със сигурност имат бъдеще за мъжкия национален отбор, но за мен не съществува добре играещ национален отбор без рутина в него. От друга страна обаче, съм с две ръце "за" налагането на млади футболисти, когато те са показали, че са готови.
Цел ли е за теб връщането в националния отбор?
Апетитът идва с яденето. За мен ще бъде чест, но не ми е фикс идея. В момента съм фен, който стиска палци за победа във всеки мач.
И за финал – какво си пожелаваш в личен и професионален план в идните 12 месеца?
Пожелавам си здраве, повече време със семейството и повече усмивки за всички - нещата, които ми липсват най-много.