Григор Димитров е не само водач в основната схема на АТР турнира в Букурещ, но и най-голямата звезда на състезанието в северната ни съседка, предизвиквайки огромен интерес сред феновете и местните медии. Това доведе до множество раздадени автографи, снимки с чакащите го след тренировка фенове и множество интервюта. В едно от тях говори не толкова за предстоящия турнир, а повече за първите си стъпки в тениса, напрежението на АТР тура и свързаните с него постоянни пътувания.
- Григор, ти си роден в Хасково, където започваш да играеш тенис. Нека се върнем назад към тези моменти.
- Да, започнах, когато бях на около 3-4 годинки, а баща ми Димитър бе първият ми треньор. Майка ми Мария беше волейболистка, така че спорът е в кръвта ми. Нямах никакви съмнения по кой път да поема. Отначало не знаеш дали ще си добър в това, а просто искаш само да тренираш и постепенно се превръща в работа.
- Какви са кортовете в родния ти град?
- Израснах на клей. Всъщност до 12-годишна възраст не знаех как е на твърди кортове, но след това бързо нагодих играта си към тях. Винаги съм искал да правя нещата по малко по-различен начин. И ето ме тук.
- Ако човек си помисли за български тенис, веднага се сеща за сестрите Малееви. Когато започна да тренираш, някои от тях състезаваха ли се все още?
- Мисля, че само най-малката от тях – Магдалена. Винаги съм имал добри отношения с тях, познаваме се доста добре и ми помагат, когато имам нужда от място, на което да тренирам при посещенията ми в София. Съпругът на Катерина – средната сестра, е мой съветник от вече 12 години.
- Но ти си първият тенисист от твоята страна, който достига до големи успехи на АТР тура. Това превръща ли се в бреме?
- Честно казано не се прибирам много често у дома. Получа ли подобен шанс, се опитвам да го използвам, както стана наскоро за мачовете от купа „Дейвис“ и прекарах няколко дни в България преди да замина за Гърция. Да, вниманието, с което трябва да се справям, е голямо, но най-важното нещо е да не се променяш като личност. Искам да си остана същият.
- Напусна дома си рано, когато бе на 13 години. Как се справи?
- Приех го като нещо вълнуващо. Мислех си, че ще бъда свободен от родителското внимание (смее се). Беше лудо преживяване, а в началото си мислех, че е нещо временно, но постепенно осъзнах, че съм добър в нещата, които правя. Това бе период, който ще помня цял живот, особено турнирите, които спечелих и всички неща, през които преминах. Толкова са много, че мога да напиша книга, но си мисля, че ми е малко рано. Може би по-късно (смее се).
- Премина през много академии по света, смени доста треньори. Какво научи от тези преживявания?
- Харесва ми да посещавам нови места. Калифорния, Испания, Франция, Швеция, след това отново САЩ. Научих много от различните треньори, от различните култури по света. Често пътувам от едно място към друго и това малко ме натъжава, защото не можеш да се установиш на едно място. Казват, че честото пътуване е второто нещо след депресията, което ти влияе най-силно. В същото време тези пътувания са голям плюс, защото срещаш и научаваш различни неща. Работил съм със седем различни треньора и съм научил много от тях. Накрая натрупах опит и сега знам какво точно искам.
- Като юноша постигна отлични резултати и спечели турнири от Големия Шлем. Кое бе най-трудното нещо при прехода към мъжкия тенис?
- За мен беше доста трудно. Мислех си, че по отношение на психиката, съм близо до тях, но въобще не бе така. Физически също бях много далеч. Отне ми време, за да намеря играта си. Освен това тенисът се промени – сега на 29-30 години започват да играят най-добрия си тенис, а аз ще навърша 23 години след месец и едва през 2013 г. успях да започна да се състезавам на добро ниво.
- Какво е усещането да си един от най-добрите млади тенисисти?
- Нямам братя или сестри, а на АТР тура съм единственият българин и понякога се чувствам малко самотен. Другите чести излизат на вечеря в компанията на сънародниците си, но пък сам съм си избрал този път. Трябва да разделиш доброто от лошото. Трудно е да намериш баланс, но с времето чувството на несигурност намалява. Най-важното нещо е да останеш концентриран върху това, което искаш, а сега за мен то е да се изкачвам в ранглистата. Намирам се в един добър момент от кариерата си, но работих здраво за това. Не търся преки пътища по време на тренировка и съм много стриктен към себе си.
- Последният въпрос е свързан с едноръкия ти бекхенд. Кой те научи на него?
- Баща ми. Всъщност всичко, което съм научил, е благодарение на него. Цялата ми техника. Дори не знам как да изпълнявам бекхенд с две ръце, даже никога не съм опитвал.
tenniskafe.com
