Ежедневната употреба на тази дума поставя въпроса как е възможно да се колебаем в правописа на цвят, в който масово се произвеждат и облекло, и стоки за обзавеждането и бита, което налага системната употреба на думата.
Символ на пролетта, на новия живот, на новото начало, на късмета и щастието, тази малка прелетна птичка свива гнездата си под стрехите ни, за да отгледа там всяка година потомството си.
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Употребата на символа е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.
Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.
Макар да е сред най-консумираните млечни вълшебства в страната ни, част от традициите и обичаите ни, напитка, приготвена от лечебното българско кисело мляко, оказващо благотворно въздействие върху здравето със съдържащите се в него полезни бактерии, айрянът често се изписва погрешно, което е странно, като се има предвид популярността му.
В навечерието на най-светлите зимни празници разговорите на тема подходящо място за весело посрещане на новата година, както и споделянето на интересни рецепти на традиционните ястия, които домакините планират да приготвят за празничната трапеза, семейството и гостите си, зачестяват.
Макар правилата за пренасяне на думи да се изучават още в началните класове, много от нас са ги забравили. Една от причините е, че днес почти не ни се налага да пишем “на ръка”, а при използване на компютъра, това правило не ни е необходимо, защото всички електронни устройства сами правят това.
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник.
Знаете ли, че дефисът, изглеждащ като късо тире, който се използва с частиците „по“ и „най“ за сравнителна и превъзходна степен (по-хубав, най-прилежен) всъщност не е тире и погрешно се нарича така?
Струпването на удвоени съгласни в българския език се подчинява на точно определени правила, които улесняват правописа. Различни са специфичните случаи, при които се наблюдава струпване на двойни съгласни, като:
думи с корен и представка или корен и наставка, при които крайният звук на единия съвпада с началния на другия като: беЗЗъб, наДДавам и т.
Слятото, полуслятото и разделното писане в българския език се подчиняват на толкова много правила и изключения, както и особени случаи, че трудно биха били обект на една статия.
Българският език е класиран на едно от водещите места по трудност от Института за чуждестранна служба (FSI), зает с класиране на езиците по трудност според времето, необходимо на един англоговорящ, за да овладее професионално даден език.
Ако сте пропуснали или позабравили този урок в училище, предлагаме ви да си направите кафе и да си подарите няколко минути за повишаване на знанията – невидимата ценност, която притежаваме.
Употребата на запетаи е част от пунктуацията. По дефиниция пунктуация е „системата от правила за употреба на препинателните знаци в дадена графична система“.
Препинателният знак, който най-често използваме за предаване на чужда реч, за изразяване на ирония и от двете страни на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена, всъщност имат стара история и възникват около 1450 година в Европа.
Употребата на запетаи е част от пунктуацията. По дефиниция пунктуация е „системата от правила за употреба на препинателните знаци в дадена графична система“.
Макар да е сред най-консумираните млечни вълшебства в страната ни, част от традициите и обичаите ни, напитка, приготвена от лечебното българско кисело мляко, оказващо благотворно въздействие върху здравето със съдържащите се в него полезни бактерии, айрянът често се изписва погрешно, което е странно, като се има предвид популярността му.
В навечерието на най-светлите зимни празници разговорите на тема подходящо място за весело посрещане на новата година, както и споделянето на интересни рецепти на традиционните ястия, които домакините планират да приготвят за празничната трапеза, семейството и гостите си, зачестяват.
Българският език е класиран на едно от водещите места по трудност от Института за чуждестранна служба (FSI), зает с класиране на езиците по трудност според времето, необходимо на един англоговорящ, за да овладее професионално даден език.
Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Ежедневната употреба на тази дума поставя въпроса как е възможно да се колебаем в правописа на цвят, в който масово се произвеждат и облекло, и стоки за обзавеждането и бита, което налага системната употреба на думата.
Слятото, полуслятото и разделното писане в българския език се подчиняват на толкова много правила и изключения, както и особени случаи, че трудно биха били обект на една статия.
Ако сте пропуснали или позабравили този урок в училище, предлагаме ви да си направите кафе и да си подарите няколко минути за повишаване на знанията – невидимата ценност, която притежаваме.
Макар правилата за пренасяне на думи да се изучават още в началните класове, много от нас са ги забравили. Една от причините е, че днес почти не ни се налага да пишем “на ръка”, а при използване на компютъра, това правило не ни е необходимо, защото всички електронни устройства сами правят това.
Употребата на символа е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.
Знаете ли, че дефисът, изглеждащ като късо тире, който се използва с частиците „по“ и „най“ за сравнителна и превъзходна степен (по-хубав, най-прилежен) всъщност не е тире и погрешно се нарича така?
Препинателният знак, който най-често използваме за предаване на чужда реч, за изразяване на ирония и от двете страни на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена, всъщност имат стара история и възникват около 1450 година в Европа.
Струпването на удвоени съгласни в българския език се подчинява на точно определени правила, които улесняват правописа. Различни са специфичните случаи, при които се наблюдава струпване на двойни съгласни, като:
думи с корен и представка или корен и наставка, при които крайният звук на единия съвпада с началния на другия като: беЗЗъб, наДДавам и т.
Символ на пролетта, на новия живот, на новото начало, на късмета и щастието, тази малка прелетна птичка свива гнездата си под стрехите ни, за да отгледа там всяка година потомството си.
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник.
Ежедневната употреба на тази дума поставя въпроса как е възможно да се колебаем в правописа на цвят, в който масово се произвеждат и облекло, и стоки за обзавеждането и бита, което налага системната употреба на думата.
Символ на пролетта, на новия живот, на новото начало, на късмета и щастието, тази малка прелетна птичка свива гнездата си под стрехите ни, за да отгледа там всяка година потомството си.
На пръв поглед това е едно от най-лесните правила в иначе трудния ни роден език и рошавата ни граматика. Защо обаче, въпреки ясното и категорично правило кога се пише „във“ и кога просто „в“ и кога се пише „със“ и кога просто „с“, допусканите грешки съвсем не са изключение и броят им не е толкова малък, колкото би ни се искало?
Употребата на символа е строго регламентирана, кога се пише точка и запетая е ясно, така че по-любопитен е въпросът защо изключително рядко го срещаме и защо се избягва дори когато има нужда от него и следва да бъде употребен според правилата.
Богат и труден е езикът ни, но това далеч не е оправдание да допускаме груби правописни грешки и да не знаем как се пишат родните думи.
Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.
Макар да е сред най-консумираните млечни вълшебства в страната ни, част от традициите и обичаите ни, напитка, приготвена от лечебното българско кисело мляко, оказващо благотворно въздействие върху здравето със съдържащите се в него полезни бактерии, айрянът често се изписва погрешно, което е странно, като се има предвид популярността му.
В навечерието на най-светлите зимни празници разговорите на тема подходящо място за весело посрещане на новата година, както и споделянето на интересни рецепти на традиционните ястия, които домакините планират да приготвят за празничната трапеза, семейството и гостите си, зачестяват.
Макар правилата за пренасяне на думи да се изучават още в началните класове, много от нас са ги забравили. Една от причините е, че днес почти не ни се налага да пишем “на ръка”, а при използване на компютъра, това правило не ни е необходимо, защото всички електронни устройства сами правят това.
Правописът ни все още е аналогов и не е осведомен за съществуването на интернет. В онлайн пространството, в което може да се намери всякаква информация, продължава да няма официален правописен речник.
Знаете ли, че дефисът, изглеждащ като късо тире, който се използва с частиците „по“ и „най“ за сравнителна и превъзходна степен (по-хубав, най-прилежен) всъщност не е тире и погрешно се нарича така?
Струпването на удвоени съгласни в българския език се подчинява на точно определени правила, които улесняват правописа. Различни са специфичните случаи, при които се наблюдава струпване на двойни съгласни, като: думи с корен и представка или корен и наставка, при които крайният звук на единия съвпада с началния на другия като: беЗЗъб, наДДавам и т.
Слятото, полуслятото и разделното писане в българския език се подчиняват на толкова много правила и изключения, както и особени случаи, че трудно биха били обект на една статия.
Подобно на някой и някого, употребата на „който“ и „когото“ също е не по-рядко обект на грешки, допускани в писмената и устната реч.
Правописът на думи в българския език, съдържащи удвоени съгласни, е сред най-често допусканите грешки. На какво се дължи това?
Българският език е класиран на едно от водещите места по трудност от Института за чуждестранна служба (FSI), зает с класиране на езиците по трудност според времето, необходимо на един англоговорящ, за да овладее професионално даден език.
Ако сте пропуснали или позабравили този урок в училище, предлагаме ви да си направите кафе и да си подарите няколко минути за повишаване на знанията – невидимата ценност, която притежаваме.
Членуването е третата най-честа грешка, допускана от българите по отношение на родния ни език – сочи проучване на БАН и СУ „Св.
Употребата на запетаи е част от пунктуацията. По дефиниция пунктуация е „системата от правила за употреба на препинателните знаци в дадена графична система“.
Препинателният знак, който най-често използваме за предаване на чужда реч, за изразяване на ирония и от двете страни на приложения, възприети като условни названия, които са съставени от собствени или нарицателни имена, всъщност имат стара история и възникват около 1450 година в Европа.
