Ако не вярвате, че пунктуацията е от жизнено важно значение, спомнете си примера, който ясно подчертава това, като сравните двете изречения: „Да се обеси, не да се помилва.“ и „Да се обеси не, да се помилва.“ Тук една-единствена запетая е разликата между живота и смъртта. При първото изречение смъртната присъда е подписана, докато при второто мястото на запетаята сочи помилване.
Този пример е ярко доказателство за ключовото значение, което играе запетаята като препинателен знак и показва красноречиво защо е важно да се владее пунктуацията, употребата на запетаи в българския език, сред които е и запетаята при обръщение. Къде се поставя запетая при обръщение, какви са нормите, правилата и има ли изключения от тях, ще научите от статията. Всяко обогатяване на знанията по темата е ценно и днес, когато бесилото не ни застрашава, защото грамотността е мерило за интелекта на една нация.
Най-досадните правописни грешки в българския език
Кога се пише запетая при обръщение?
В общия случай имаме ли обръщение, имаме и запетая, като тя огражда обръщението от двете му страни, отзад, ако обръщението е в началото на изречението, и отпред, ако обръщението е в края на изречението.
„Ела, мамо, разкажи ми приказка“ – обръщението не е в началото или в края на изречението, а в средата му, поради което се огражда от двете страни със запетаи.
„Мамо, ела, разкажи ми приказка.“ – обръщението „мамо“ е в началото на изречението, поради което запетаята е само една, а мястото ѝ е след обръщението.
„Ела, разкажи ми приказка, мамо.“ – обръщението „мамо“ е в края на изречението, поради което запетаята е една и мястото ѝ очаквано е пред обръщението.
Тук особености няма, обръщението се огражда, без да е от значение какво стои около него. Дори да е съюзът „и“, то запетаята пак се поставя, което пък води до изречения, в които се появява запетая пред еднократно употребен съюз „и“. „Ела, тате, и ми донеси куклата.“ е изречение, което онагледява това правило и е точно такъв пример.
Топ 20 на най-често допусканите правописни грешки
Правилото, което обсъждаме, изглежда лесно, нали? Със сигурност не поражда особено затруднения, защото е разбираемо и няма изключения. То обаче далеч не изчерпва правилата и не отговаря изчерпателно на въпроса кога се пише запетая при обръщение, основните сред които са:
- Ако обръщението представлява словосъчетание, то цялото словосъчетание се огражда със запетаи.
"Ела, мила мамо, да те гушна.“
Правилото важи и ако словосъчетанието е от 3 или повече думи
"Ела, мила моя мамо, да те гушна.“
- Ако след обръщението има частица „ма“ или „бе“, то тя е част от обръщението, става цяло словосъчетание и запетаята се поставя след частицата, като между обръщението и частицата не се пише запетая.
„Тук, мамо ма, има ли кукли?“
- Ако пред обръщението има частица „ма“ или „бе“, то запетая се пише и след частицата, и след обръщението, тоест частицата не се счита за едно цяло словосъчетание и си се огражда и тя, и обръщението със запетаи.
„Бе, Петко, къде си тръгнал?“
- В официалната кореспонденция обръщенията се ограждат със запетаи от двете страни, ако има поздрав пред тях „Здравейте, г-жо Бакалска“. Ако обаче официалната кореспонденция започва не с поздрав, а с друго обръщение, то тогава имаме словосъчетание и запетая се пише само след него: „Уважаеми г-н Петров,“. Тук трудностите, свързани с правилата кога се пише запетая при обръщение, произхождат най-вече от неразличаването на поздрава. Ако запомните, че „здравейте“, „добър ден“, „добро утро“ и т.н. са поздрави, то проблем с правилото няма да имате и не се очаква допускането на грешки.
А владеенето на правилната употреба на запетаи в официалната кореспонденция далеч не е без значение и показва ниво на грамотност, което определено е важно за имиджа на бизнеса и институциите или на лицата, пишещи тази официална кореспонденция.
