Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно - избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално.
Няма нужда да се реже нищо, има достатъчно пари. 170-те млн. лв., които КНСБ иска, са 0,08 % от БВП и това няма да повлияе на дефицита, който е 5-6 млрд.
Служители на Националния осигурителен институт излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Те настояват за увеличение на възнаграждението им с поне 30% със задна дата.
През 2007 г. размерът на сивата икономика е бил около 16 млрд. лева, сега е около 40 млрд. лева. Това заяви Любослав Костов – вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) пред "Нова нюз" като се позова на индекса „Икономика на светло” на АОБР.
Внесеният от служебното правителство бюджет е базисен и не е ясно защо беше внесен с подценяване на доста от параметрите и в приходната, и в разходната част.
„На теория ръстът на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Трябва да се изсветли как се ценообразува млякото.
Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната. Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г.
"Потреблението на българина, в неговата масова част е ориентирано към стоки и услуги от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца.
КНСБ обяви готовност за национални протестни действия, обявиха представители на синдикатите по време на брифинг в парламента по повод кашата с минималната работна заплата.
Доста вероятно да се стигне до предизборен бюджет. Пари в държавата няма и няма по-висока събираемост. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Михаил Кръстев.
Изпратени са 7 партии в парламента и лидерите им трябва да се разберат. Икономическата обстановка не предполага дрязги и дребни сметки между партиите, трябва да седнат и да се разберат.
Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Когато кръщаваме един пакет „антикризисен“, трябва да целим нещо конкретно. Половината от тези мерки, които ни се предлагат, нямат антикризисен характер.
Антикризисните мерки на правителството не са лоши, те са добри като намерения, но ефектът им върху икономиката и хората е изключително спорен, каза по БНР Любослав Костов, Институт за социални и синдикални изследвания.
Антикризисните мерки на правителството не са лоши, те са добри като намерения, но ефектът им върху икономиката и хората е изключително спорен, каза по БНР Любослав Костов, Институт за социални и синдикални изследвания.
„На теория ръстът на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Трябва да се изсветли как се ценообразува млякото.
Внесеният от служебното правителство бюджет е базисен и не е ясно защо беше внесен с подценяване на доста от параметрите и в приходната, и в разходната част.
Изпратени са 7 партии в парламента и лидерите им трябва да се разберат. Икономическата обстановка не предполага дрязги и дребни сметки между партиите, трябва да седнат и да се разберат.
Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно - избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално.
Доста вероятно да се стигне до предизборен бюджет. Пари в държавата няма и няма по-висока събираемост. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Михаил Кръстев.
"Потреблението на българина, в неговата масова част е ориентирано към стоки и услуги от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца.
КНСБ обяви готовност за национални протестни действия, обявиха представители на синдикатите по време на брифинг в парламента по повод кашата с минималната работна заплата.
През 2007 г. размерът на сивата икономика е бил около 16 млрд. лева, сега е около 40 млрд. лева. Това заяви Любослав Костов – вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) пред "Нова нюз" като се позова на индекса „Икономика на светло” на АОБР.
Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната. Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г.
Служители на Националния осигурителен институт излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Те настояват за увеличение на възнаграждението им с поне 30% със задна дата.
Няма нужда да се реже нищо, има достатъчно пари. 170-те млн. лв., които КНСБ иска, са 0,08 % от БВП и това няма да повлияе на дефицита, който е 5-6 млрд.
Когато кръщаваме един пакет „антикризисен“, трябва да целим нещо конкретно. Половината от тези мерки, които ни се предлагат, нямат антикризисен характер.
Хората в риск от бедност и социално изключване са над 30% в България. Голяма част от тях не могат да отопляват жилищата си пълноценно - избират дали да живеят на топло, или да се хранят нормално.
„Общото между протестиращите служители на институции е, че не са получавали ръст на заплатите си от години, а някои с малък процент“.
Няма нужда да се реже нищо, има достатъчно пари. 170-те млн. лв., които КНСБ иска, са 0,08 % от БВП и това няма да повлияе на дефицита, който е 5-6 млрд.
Служители на Националния осигурителен институт излязоха на протест с искане за по-високи заплати. Те настояват за увеличение на възнаграждението им с поне 30% със задна дата.
През 2007 г. размерът на сивата икономика е бил около 16 млрд. лева, сега е около 40 млрд. лева. Това заяви Любослав Костов – вицепрезидент на КНСБ и директор на Института за социални и синдикални изследвания и обучение (ИССИО) пред "Нова нюз" като се позова на индекса „Икономика на светло” на АОБР.
Конфедерацията на независимите синдикати в България (КНСБ) провежда синдикална акция "За правото на сдружаване и достойни заплати!
Внесеният от служебното правителство бюджет е базисен и не е ясно защо беше внесен с подценяване на доста от параметрите и в приходната, и в разходната част.
"Искаме да върнем икономиката на пазарен принцип, защото според нас цените на стоките от малката потребителска кошница са нереалистично завишени.
„На теория ръстът на доходите и инфлацията се изравняват, но на практика като влезете в магазина – не. Трябва да се изсветли как се ценообразува млякото.
Случващото се показва, че пазарната икономика е поставена под въпрос от гледна точка на ценообразуването на крайната цена.
Синдикатите не са напълно съгласни с решението на парламента минималната работна заплата да е 50% от средната. Една от причините е, че това решение ще е валидно от 2024 г.
"Потреблението на българина, в неговата масова част е ориентирано към стоки и услуги от малката потребителска кошница. Характерното за поведението на икономическите субекти, е че когато им намалява покупателната способност те се ориентират точно към такива стоки - хляб, сирене, кисело мляко, яйца.
КНСБ обяви готовност за национални протестни действия, обявиха представители на синдикатите по време на брифинг в парламента по повод кашата с минималната работна заплата.
Доста вероятно да се стигне до предизборен бюджет. Пари в държавата няма и няма по-висока събираемост. Това мнение изрази пред БНТ икономистът Михаил Кръстев.
В много сектори от икономиката ни се налага ръст на работните заплати. Такава позиция заяви икономистът Любослав Костов пред Нова телевизия.
Изпратени са 7 партии в парламента и лидерите им трябва да се разберат. Икономическата обстановка не предполага дрязги и дребни сметки между партиите, трябва да седнат и да се разберат.
Ако сега не се заложи допълнителен антикризисен пакет от мерки за доходите на хората, би могло да има актуализация на бюджета септември месец, смята главният икономист на КНСБ Любослав Костов.
Когато кръщаваме един пакет „антикризисен“, трябва да целим нещо конкретно. Половината от тези мерки, които ни се предлагат, нямат антикризисен характер.
Антикризисните мерки на правителството не са лоши, те са добри като намерения, но ефектът им върху икономиката и хората е изключително спорен, каза по БНР Любослав Костов, Институт за социални и синдикални изследвания.
Причините за инфлацията са на първо място - пандемията от коронавирус, много необезпечени пари, войната също катализира процесите.
