Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Времето вече няма място в новите формули, предназначени да обединят квантовата механика и теорията на относителността
Физици смятат, че времето може изобщо да не съществува и това открива нови възможности, към които трябва да се отнасяме сериозно, пише SciTechDaily.
Физици откриха, че в някои квантови системи времето може да се движи едновременно напред и назад. Описанието на изследването е публикувано в научното издание Communications Physics.
Има стар философски въпрос за дърво в гората. Пада, без никой наоколо да го чуе, но произвежда ли звук? Попитайте квантовите физици и те ще ви кажат, че е имало звук – но не може да сте сигурни, че дървото е било там, пише NewScientist.
Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.
Котката на Шрьодингер е персонаж от изглеждащ парадоксално мисловен експеримент, предложен от Ервин Шрьодингер, когато искал да покаже непълнотата на квантовата механика при прехода от субатомни към макроскопични системи.
Времето вече няма място в новите формули, предназначени да обединят квантовата механика и теорията на относителността
Физици смятат, че времето може изобщо да не съществува и това открива нови възможности, към които трябва да се отнасяме сериозно, пише SciTechDaily.
Физици откриха, че в някои квантови системи времето може да се движи едновременно напред и назад. Описанието на изследването е публикувано в научното издание Communications Physics.
Физици предложиха модификации на прословутия парадокс на котката на Шрьодингер, които биха могли да помогнат да се обясни защо квантовите частици могат да съществуват в повече от едно състояние едновременно, докато големите обекти (като Вселената), изглежда, не могат.
Има стар философски въпрос за дърво в гората. Пада, без никой наоколо да го чуе, но произвежда ли звук? Попитайте квантовите физици и те ще ви кажат, че е имало звук – но не може да сте сигурни, че дървото е било там, пише NewScientist.
Свикнали сме, че броенето на секунди, минути, часове е лесен начин да разберем продължителността между тогава и сега. Но на квантово ниво тогава невинаги е възможно.
Черните дупки имат свойства, характерни за квантовите частици. Ново изследване предполага, че тези космически обекти могат да бъдат едновременно малки и големи, тежки и леки или мъртви и живи, точно като легендарната котка на Шрьодингер, пише Space.
Международен екип физици е разработил уникален оптичен материал, който за първи път им позволил да демонстрират, че фотоните се държат като вълни и частици и също така носят квантова природа не само в пространството, но и във времето.
За първи път математическа рамка доказва, че общата теория на относителността на Айнщайн, която обяснява връзката между пространството, времето и гравитацията, е в съответствие с квантовата физика – клонът на науката, който описва поведението на електрони, фотони и други фундаментални частици.
Сравняването на Общата теория на относителността на Алберт Айнщайн с квантовата механика изисква някои неизвестни в момента физики и това кара някои учени да се запитат дали теорията на Айнщайн не се нуждае от някои корекции.