Моника Грейди е професор по планетология и космическа наука в британския Open University, която често води тематични лекции за широката аудитория. Една от нашумелите ѝ изяви е посветена на изключително интригуваща тема: може ли всемогъщият Бог да бъде обвързан от законите на физиката на нашата Вселена и ако да - как точно? И ако разгледаме въпроса по-широко, ако във Вселената има сили, които могат да нарушават физическите закони, тогава защо все още не сме били свидетели на подобни събития?
По-бързо от скоростта на светлината
Снимка: iStock
От училищната скамейка всички знаем, че в света няма обекти, които да се движат по-бързо от скоростта на светлината. Фотоните се разпространяват във вакуум със скорост от почти 300 000 км/сек – абсолютно феноменално число. Но преди няколко години група физици предположиха съществуването на частици - тахиони, които преодоляват ограничението на скоростта на светлината. Засега това е само теория. Ако приемем, че наистина съществуват тахиони, те биха изкривили самата тъкан на пространство-времето. Възможно е това да се случва на ниво, което съвременните инструменти просто не могат да регистрират - но досега няма доказателства за това.
Нещата стават много по-интересни, ако се опитаме да изчислим колко далеч е пътувала светлината след хипотетичното раждане на Вселената - Големия взрив. Според последните изчисления за 13,8 милиарда години от съществуването на нашата реалност първите фотони вече са изминали 1,3 х 10^23 километра. В същото време Вселената продължава да се разширява със скорост от около 70 км/сек на Mпк (Mпк = мегапарсек, или 30 милиарда милиарда километра). По такъв начин разстоянието до ръба на Вселената в момента е около 46 милиарда светлинни години.
Струва си да се отбележи, че всъщност Вселената е много по-голяма, отколкото сме способни да видим. Най-отдалеченият обект от Земята, който астрономите са успели да видят, е галактиката GN-z11, която се намира на около 13,4 милиарда светлинни години от нас. Тоест, когато първата искра светлина е бликнала във Вселената, тя е била само на три милиарда светлинни години от това, което в бъдеще ще стане Млечният път.
Не можем да обхванем цялата Вселена, която се е образувала след Големия взрив, защото светлината от първите части от секундата от новата реалност просто все още не е достигнала до нас. Следователно е невъзможно да се твърди със 100% сигурност, че физическите закони не се нарушават или изкривяват в области, които все още са недостъпни за погледа на човечеството. Може ли Бог да се движи по-бързо от скоростта на светлината? Възможно е, но ако това се случва в някакъв значителен мащаб, тогава е извън границите на наблюдаемото пространство. Освен това един от най-популярните възгледи е, че нашата Вселена е само част от мултивселена - по-голяма област от пространството.
Мултивселената
Снимка: iStock
Идеята за мултивселена се подкрепя от теорията на инфлацията - идеята, че Вселената се е разширила значително, преди да навърши възраст от 10^-32 секунди. Инфлацията е важна теория, защото може да обясни защо Вселената има формата и структурата, които виждаме наоколо.
Но ако инфлацията може да се е случила веднъж, защо да не се случи два, три пъти и така нататък? С помощта на съвременни експерименти учените вече са установили, че квантовите флуктуации могат да причинят внезапното появяване на двойки частици и след миг също толкова внезапно да изчезнат. И ако такива колебания могат да произведат частици, то защо не цели атоми или вселени? Изказано е предположение, че в периода на хаотична инфлация различните процеси са протичали с различна скорост - по този начин квантовите флуктуации в разширението може да са породили „мехури“ от реалност, които се превръщали в самостоятелни вселени.
Но дали познатата ни концепция за Бог се вписва в мултивселената? Отличителна черта на нашата Вселена е, че нейната сложна структура по невероятен начин се е развила именно така, че най-простите елементи в крайна сметка са образували такъв сложен и в известен смисъл аномален феномен като живота, който по-късно е придобил и разум.
Учените не могат и не се стремят да отговорят на въпроса, дали това е умишлен план на някаква висша сила, или просто фантастична поредица от случайности - не научни, а религиозни институции се занимават с изследване на този въпрос. Но със самата теория за съществуването на мултивселена науката работи с удоволствие и ентусиазъм. Досега хипотезата за съществуването на паралелни светове има една изключително слаба точка: все още не са открити допирни точки между нашия „мехур реалност“ и други. Това обаче ни води до друг, не по-малко любопитен въпрос.
Квантовото заплитане
Снимка: Juha Juvonen/Aalto University
Сега нека помислим дали Бог може да бъде на повече от едно място едновременно. Голяма част от науката и технологиите, които използваме в космическата наука, се основават на малкия свят от атоми и частици, известен като квантова механика.
Една от популярните теории на квантовата механика позволява съществуването на явление, известно като квантово заплитане. Същността му е проста и сложна едновременно: ако две частици са заплетени една с друга, то манипулирайки едната от тях, вие автоматично въздействате върху другата, дори ако тя е на колосално разстояние и на пръв поглед двете са напълно неспособни да взаимодействат помежду си.
Представете си частица, която се разпада на две субчастици - А и В. Свойствата на субчастиците трябва да се добавят към свойствата на изходната частица – това е принципът на запазване. Например всички частици имат квантово свойство, наречено "въртене" (спин) - грубо казано, те се движат, сякаш са малки стрелки на компас. Ако изходната частица има нулев "спин", една от двете субчастици трябва да има положителен спин, а другата - отрицателен, което означава, че всяка частица има 50% шанс да получи положителен или отрицателен спин (съгласно квантовата механика частиците се намират в смес от различни състояния, докато не ги измерите).
Свойствата на A и B са зависими едно от друго - те са заплетени - дори ако частиците са в различни лаборатории на различни планети. Ако измерите въртенето на A и установите, че е положително, то вашият колега, измервайки въртенето на B точно по същото време, ще открие отрицателен спин.
Но - и тук всичко става по-малко очевидно - ако субчастицата А показва положителен спин по време на измерването, тогава нейната родственица B в същия момент става отрицателна. С други думи, информацията за състоянието на въртенето се предава между двете субчастици моментално и това не е фигура на речта. Такова предаване на квантова информация, изглежда, е по-бързо от скоростта на светлината. Дори самият Айнщайн описва квантовото заплитане като „призрачно действие на разстояние“, признавайки, че не разбира напълно неговата природа.
И така - в края на краищата в света има нещо по-бързо от скоростта на светлината: квантовата информация. Това не доказва или опровергава съществуването на Бог, но според Моника Грейди помага да се мисли за него във физически термини и да се представи като например поток от заплетени частици, които предават квантова информация толкова бързо, че за нас буквално Той се намира две места едновременно. Или на три. Или... може би дори в няколко вселени от една мултивселена.
Заключение
Самата проф. Грейди признава, че лекцията ѝ едва ли отговаря дори частично на поставените въпроси. Всъщност, за да разглеждаме Бог от гледна точка на науката, Той първо трябва да получи научно описание и характеристика, което все още не е направено дори от най-видния учен. В света не съществува експеримент, способен да измери хипотетичната сила, която изгражда цялата Вселена и, може би - неизмеримо по-голям пласт реалност. И все пак концепцията за някаква абсолютна величина сама по себе си е много удобна отправна точка, върху която физиците могат да изграждат интересни хипотези и да извеждат теории, описващи света около нас.
