За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
„Часовниците в стаята на мама” е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря.
Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.
Пролог
Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.
Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.
Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало.
На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”.
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои?
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон.
Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа.
24 октомври 79 г. сл. Хр. Обикновен петъчен ден в Помпей, град с население от около дванайсет хиляди души. Те, както и безброй много други в империята, работят, отиват в термите, любят се.
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита – безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало.
Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.
Пролог
Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.
На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”.
Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа.
„Часовниците в стаята на мама” е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря.
Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.
За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало.
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои?
24 октомври 79 г. сл. Хр. Обикновен петъчен ден в Помпей, град с население от около дванайсет хиляди души. Те, както и безброй много други в империята, работят, отиват в термите, любят се.
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита – безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало.
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон.
За разлика от повечето писатели, чието творчество се основава на собствен опит или на сплав от опит и култура, основен източник на вдъхновение за Хорхе Луис Борхес са книгите.
Излезе „Черната къща” на Питър Мей, един изкусно написан, спиращ дъха трилър с потресаващ обрат на самия финал.
„Часовниците в стаята на мама” е колкото личен, толкова и универсален роман. Опит чрез три поколения жени от едно семейство да се проникне в многопластовата същност на жената и в проблематичните отношения между майка и дъщеря.
Човекът е устроен така, че неспирно копнее да се сдобие с онова, което не притежава. Но изгубен в материализма и хедонизма на съвременността, той все по-силно усеща невъзможността да даде отговори на важни екзистенциални въпроси и липсата на пътища, отвеждащи към щастието и духовното равновесие.
Откъс от книгата на Мари-Елен Плас - „60 занимания с моето бебе по системата Монтесори“ Мария Монтесори Родена през 1870 г.
„Орелиен“ е смятан за връх в творчеството на Арагон и в същото време за един от най-великите любовни романи на изминалото столетие.
Пролог Сценичната треска e винаги така силна, както първия път. Виждам, че барът е едва наполовина пълен, и зная, че малцина са тук заради музиката, но коленете тръпнат като на дълго мечтана среща, а устните пресъхват сякаш в пустош.
Когато се появи бебето, ние го посрещаме и се грижим за него. Но не по-малко необходимо е да подхранваме и неговото желание за откривателство, да насърчаваме неговата любознателност и да му помагаме да развива способността си за концентрация в атмосфера на спокойствие и сигурност.
Момиче, чиято майка е улучена от гигантски леден къс, паднал от небето, жена, която на два пъти печели джакпота от лотарията, и друга, която носи в корема си русалка, мъж, ударен пет пъти от мълния – всички те търсят смисъла на необичайните събития, разтърсили живота им и отказващи да се превърнат в минало.
На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”.
Верни на себе си ли сме, когато творим, или творим себе си? Кога живеем собствения си живот и кога се превръщаме в кухи автомати, повтарящи заучени движения и възприемащи чуждите идеи за свои?
Творбата е родена от един сън, събудил спомен, който връща времето четири години назад, когато разказвачът, обещаващ оперен певец, на път за поредната премиера, среща във влака странно трио – една жена, съпруга й и неговия секретар, неин компаньон.
Жюли е много млада, но вече е майка и се бори за оцелее, както може. Работи като касиерка в супермаркет, а шефът ѝ я тормози.
Жюли ги е виждала всякакви. Може да се опълчи, да поеме този риск, да загуби работата си, но да запази достойнството си.
Жюли, касиерка в супермаркет, самотна майка, ги е виждала всякакви – от тираничния шеф, който й прави неприлични намеци, до капризните клиенти.
„РЕКТИНА, РАЗКАЖИ…“ Няколко години след изригването SI MEMINI Ако си спомням… В полумрака проблясват дълбоки и тъмни очи.
Прекарваше по цели часове отдадена на тази дейност, без признаци на изтощение. Да глади, я успокояваше. Приемаше това за най-добрата си терапия и прибягваше до нея ежедневно, дори след дълъг ден на работа.
24 октомври 79 г. сл. Хр. Обикновен петъчен ден в Помпей, град с население от около дванайсет хиляди души. Те, както и безброй много други в империята, работят, отиват в термите, любят се.
Съдбата е вплетена в музиката на случайността. Неочаквана среща, импулсивно решение... и ето че съдбата поема със своя собствена интригуваща инерция.
В поредната шеметна история на неподражаемата Лаура Ескивел намираме чудатата Лупита – безстрашна полицайка с остър ум, непоклатимо чувство за ред и справедливост, и неочаквано неподходящо минало.
