Жюли е много млада, но вече е майка и се бори за оцелее, както може. Работи като касиерка в супермаркет, а шефът ѝ я тормози. Един ден Съдбата я среща с мъж, който ще промени живота ѝ завинаги. Той ѝ прави интересно предложение и въпреки риска Жюли приема.
Така започва дългото пътешествие на героите на Аньес Льодиг към обещаното щастие. А пътят ще бъде с много остри завои, зад които не е ясно какво ще ги завари. Това пътуване ще преобърне живота на всеки един от героите.
„Обещание за щастие“ е книга за любовта във всичките ѝ измерения, за тъгата и нежността, която е способна да накара човек да се съвземе и след най-голямото нещастие.
Макар да започва като приказка сюжетът така жестоко запраща читателя в трагизма на историята, че е му е трудно да разбере защо Аньес Льодиг постъпва така с героите си. Без да украсява излишно и прибягвайки до най-достъпния начин на изказ авторката ни повежда през житейските травми, промени и възраждане на Жюли.
Всичко в „Обещание за щастие“ е много истинско – и лошите неща, които се случват в живота, и протеста да се примирим с нещастието и бавното съвземане.
Може би не ни се иска да го приемем, признаем, непрекъснато се борим с това, но цената на щастието е висока. Много висока. Едва ли, дори знаейки предварително, бихме се съгласили да я платим. Но това е животът и онези, които остават в него трябва да продължат. Жюли избира да направи това по най-достойния, най-добрия начин, не без помощта на приятелите си. Въпреки тежките моменти, в които може да ви се прииска да захвърлите книгата „Обещание за щастие“ действително е преживяване, което трябва да изживеете докрай.
"Не животът е хубав, ние го правим повече или по-малко такъв. Не се стремете да достигнете съвършеното щастие, задоволете се с малките неща от живота, които постепенно ще ни помогнат да издържим на предизвикателствата."
"И все пак понякога имаме усещането, че сме срещнали хора от нашата Вселена... Извънземни, различни от другите, хора, които са настроени на същата вълна като нас или споделят същите илюзии."
