На 10 март излиза от печат колекцията от литературни есета „Императорите на сладоледа“. Съставител и преводач на книгата е Стоян Гяуров, който е и автор на есето „Изкуството на маншета, или писмата на Роберто Каласо”.
„Императорите на сладоледа. Литературни есета“ (съставителство и превод от английски, немски и италиански език: Стоян Гяуров, 288 стр., цена: 18 лв.) съдържа петнайсет есета от различни автори и различни езици. За „литература“ в прекия смисъл тук става дума само в две или три есета, като най-плътно до заглавието се доближава „Английският Пруст“ от Михаел Маар. Онова, което обединява подборката от тези така разнородни текстове, не е литературата, а писането – писането като различни стилове и език, различни авторски почерци, различни жанрови форми и употреби.
Два от текстовете се родеят по своята почти репортажна проза, макар че засягат съвсем различни теми: Луи Менанд разказва интересната история на булевардната литература и на революцията, предизвикана от появата на книгата с меки корици, докато Колъм Тойбин поставя на фокус съперничеството между братята Ман, Хайнрих и Томас. Автор на единственото академично по характер есе в сборника е Дж. М. Кутси, южноафриканският нобелист, когото повечето познават най-вече като романист. А заглавието на сборника директно препраща четящия към стихотворението „Императорът на сладоледа“ на Уолас Стивънс.
Сред останалите автори са Джеймс Уд с „Как се освободих от библиотеката на моя тъст”, Мартин Мозебах с „Поетите без отечество”, Джордж Стайнър с „Разнеси словото”, Леланд де ла Дюранти с „Подай ми камшика” и „повелителят на формата” Кристофър Хичинс със „Садист, нарцисист, перверзник”.