Какво ни казват политиците преди изборите, има ли истински политически и обществен дебат в публичното пространство и как той се модерира от медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св.
„Нашата държава няма външна политика, няма позиции по никакви морални теми на нашето съвремие. Единственото, което се спазва, е препоръката на Тодор Живков - да се снишим, докато мине бурята.
Политическото поприще не е за гнусливи хора. За разлика от гнева например, който подтиква към агресия, при погнуса субектът се отдръпва от опасната храна или потенциално заразния сексуален партньор.
В България винаги е било така: чуваме по-добре, когато ни го кажат отвън. Дори и нищо съществено да не последва, докладът на ЕК за България поне бетонира позициите на протестиращите.
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова ситуация. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която отново е опасно разделена.
Завърши Студената война. На днешните протести виждаме, че борбата с комунистите и ченгетата мина на заден план. На площада се събират наследници на БКП, националисти, либерална интелигенция.
„Трябва да се появи медиатор между различните групи на протестиращите. Някой, който да събере минималните искания на всички тези групи и на следващите избори, предсрочни или редовни, тези хора да излязат с обща платформа за голяма и сериозна конституционна промяна“.
Най-сериозният проблем пред висшето образование в България се изчерпва с този въпрос: има ли изобщо нужда от него? Пита ли работодателят какво си завършил, с какъв успех?
С нетърпение очаквам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от Била. Поне в тази посока вървят коментарите около второто му посещение на престижния форум.
Завърши Студената война. На днешните протести виждаме, че борбата с комунистите и ченгетата мина на заден план. На площада се събират наследници на БКП, националисти, либерална интелигенция.
С нетърпение очаквам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от Била. Поне в тази посока вървят коментарите около второто му посещение на престижния форум.
Политическото поприще не е за гнусливи хора. За разлика от гнева например, който подтиква към агресия, при погнуса субектът се отдръпва от опасната храна или потенциално заразния сексуален партньор.
В България винаги е било така: чуваме по-добре, когато ни го кажат отвън. Дори и нищо съществено да не последва, докладът на ЕК за България поне бетонира позициите на протестиращите.
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова ситуация. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която отново е опасно разделена.
Най-сериозният проблем пред висшето образование в България се изчерпва с този въпрос: има ли изобщо нужда от него? Пита ли работодателят какво си завършил, с какъв успех?
„Трябва да се появи медиатор между различните групи на протестиращите. Някой, който да събере минималните искания на всички тези групи и на следващите избори, предсрочни или редовни, тези хора да излязат с обща платформа за голяма и сериозна конституционна промяна“.
„Нашата държава няма външна политика, няма позиции по никакви морални теми на нашето съвремие. Единственото, което се спазва, е препоръката на Тодор Живков - да се снишим, докато мине бурята.
Какво ни казват политиците преди изборите, има ли истински политически и обществен дебат в публичното пространство и как той се модерира от медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св.
Към политологическата терминология у нас след „комунист“, „турчин“, „олигарх“ и „джендър“ тазгодишните избори прибавиха понятието „чалгар“.
Какво ни казват политиците преди изборите, има ли истински политически и обществен дебат в публичното пространство и как той се модерира от медиите, коментира в „Мрежата“ по програма „Христо Ботев“ Ивайло Дичев, професор по културна антропология в Софийския университет „Св.
За изказването на Джо Байдън по отношение на Владимир Путин вече се изрекоха различни коментари и обяснения. Според културолога проф.
„Нашата държава няма външна политика, няма позиции по никакви морални теми на нашето съвремие. Единственото, което се спазва, е препоръката на Тодор Живков - да се снишим, докато мине бурята.
Пак на ВМРО дължим поредната нелепа пушилка - този път около полово неутралните имена, които решиха да въведат в американския Конгрес.
Пандемията придоби екзистенциални измерения. С нея се завърна смъртта, която съвременните общества се опитваха да забравят.
Живеем в свят, в който прогнозите нищо не значат. Видяхме какво стана с Брекзит. Сега и с изборите в САЩ е трудно да се предскаже победителят.
Новият коронавирус се завръща, но този път го посрещаме по-спокойно - знаем повече за болестта, свикнахме да се пазим, а и се задават ваксини.
Политическото поприще не е за гнусливи хора. За разлика от гнева например, който подтиква към агресия, при погнуса субектът се отдръпва от опасната храна или потенциално заразния сексуален партньор.
В България винаги е било така: чуваме по-добре, когато ни го кажат отвън. Дори и нищо съществено да не последва, докладът на ЕК за България поне бетонира позициите на протестиращите.
Проф. Ивайло Дичев да се извини публично за негови спорни твърдения за Македония, изказани в интервю пред македонска медия.
С оставката на Борисов проблемите няма да се решат. За да има съдебна реформа, за да няма злоупотреби, е нужно едно: непрестанен граждански натиск.
"Това не е въстание, това е граждански протест. Властта се е вкопчила и ще трябва още търпение." Това каза пред БНР културният антрополог проф.
Където и да погледнеш - блокаж, задънена улица, патова ситуация. В 60 реда проф. Ивайло Дичев рисува картина на днешна България, която отново е опасно разделена.
Завърши Студената война. На днешните протести виждаме, че борбата с комунистите и ченгетата мина на заден план. На площада се събират наследници на БКП, националисти, либерална интелигенция.
Бойко Борисов отчаяно се опитва да се дистанцира от това, което става. Властта вече изключително много прилича на комунистическата.
„Трябва да се появи медиатор между различните групи на протестиращите. Някой, който да събере минималните искания на всички тези групи и на следващите избори, предсрочни или редовни, тези хора да излязат с обща платформа за голяма и сериозна конституционна промяна“.
„Демократична България“ успя да се обърне към широк кръг хора, успя да бъде разбрана и най-после излезе от своите малко умозрителни сложни тематики.
Най-сериозният проблем пред висшето образование в България се изчерпва с този въпрос: има ли изобщо нужда от него? Пита ли работодателят какво си завършил, с какъв успех?
С нетърпение очаквам да се появи монтаж на Борисов в Давос с торбичка от Била. Поне в тази посока вървят коментарите около второто му посещение на престижния форум.
