Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС.
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Дървото на живота често е по-скоро като лоза, която се извива, с пипала, прегръщащи се за кратко, преди да достигнат до небето или да изсъхнат в нищото.
Детски зъб на възраст най-малко 130 000 години, намерен в пещера в Лаос, може да помогне на учените да открият повече информация за ранен братовчед на човешкия род, се казва в проучване, публикувано в Nature Communications, пише БГНЕС.
В почвени проби от алтайската Денисова пещера учените са открили микроскопични частици, необичайно богати на древна ДНК. Тяхното откриване е помогнало на учените да свържат изкопаемата ДНК с останките на неандерталците, открити в тази пещера, съобщава ТАСС.
Висулки от зъби на лисици и бизони, пръстени от бивни на мамут и мрамор са открили археолозите при разкопки на Денисовата пещера в Алтай.
Немски учени успяха да разшифроват ДНК, извлечена от фосили на възраст 300–400 хиляди години – най-древната ядрена ДНК на човешки предци.
Предците на човека са имали много повече ДНК. За два милиона години, изминали след излизането от Африка, хората са загубили около 27,96 млн.
