Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде.
Ако първото напиване е толкова невероятно, то това се дължи на прочутия късмет на новака – по принцип той повече не се повтаря.
На 27 януари най-четената френскоезична писателка в света ще ни посвети в преданата си любов към шампанското!
В новата си книга, озаглавена „Петрония” (превод: Светла Лекарска, 144 стр.
Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония. На пет години, когато ме изтръгнаха от нея, започнах да си я измислям.
В двайсет и второто си произведение, „Щастливата носталгия” (2013), Амели тръгва по следите на своето японско минало, описано в „Изумление и трепет” и в „Нито Ева, нито Адам”.
Когато пристигна на мястото, Сатюрнин се учуди, че там има толкова много хора. Ясно й беше, че няма как да е единствената кандидатка, но чак да попадне в пълна чакалня, където вече бяха пристигнали петнайсетина души, не очакваше.
Сатюрнин Пюисан, млада университетска преподавателка, търси изгодно жилище под наем и се нанася в дома на испанския аристократ със зловеща репутация дон Елемирио.
Трескаво очаквах следващото послание на Мелвин. Постоянно ме нападаха невероятни видения: разгромени иракци, експлозии, които разцепват черепа ми, американски войници, които не спират грозно да плюскат, докато не възпроизведат военните действия в коремите си.
На 6 октомври 2010 г. тайният събор празнуваше десетия си рожден ден. Възползвах се от суматохата на състезанието, за да проникна неканена на празника.
Джо Уип живее с майка си и не познава баща си. Единствената му страст са фокусите. Един ден майка му го моли да напусне дома им, за да запази връзката си с поредния си приятел.
Скъпа Амели Нотомб, Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на шибаната война, вече шест години.
Скъпа Амели Нотомб, Аз съм редник в американската армия, името ми е Мелвин Мапъл, можете да ме наричате Мел. На служба съм в Багдад от самото начало на шибаната война, вече шест години.
Когато пристигна на мястото, Сатюрнин се учуди, че там има толкова много хора. Ясно й беше, че няма как да е единствената кандидатка, но чак да попадне в пълна чакалня, където вече бяха пристигнали петнайсетина души, не очакваше.
Сатюрнин Пюисан, млада университетска преподавателка, търси изгодно жилище под наем и се нанася в дома на испанския аристократ със зловеща репутация дон Елемирио.
Джо Уип живее с майка си и не познава баща си. Единствената му страст са фокусите. Един ден майка му го моли да напусне дома им, за да запази връзката си с поредния си приятел.
На 6 октомври 2010 г. тайният събор празнуваше десетия си рожден ден. Възползвах се от суматохата на състезанието, за да проникна неканена на празника.
Трескаво очаквах следващото послание на Мелвин. Постоянно ме нападаха невероятни видения: разгромени иракци, експлозии, които разцепват черепа ми, американски войници, които не спират грозно да плюскат, докато не възпроизведат военните действия в коремите си.
В двайсет и второто си произведение, „Щастливата носталгия” (2013), Амели тръгва по следите на своето японско минало, описано в „Изумление и трепет” и в „Нито Ева, нито Адам”.
Всичко, което обичаме, се превръща в измислица. Най-важната сред моите измислици бе Япония. На пет години, когато ме изтръгнаха от нея, започнах да си я измислям.
Пиенето е сериозна работа, изкуство, което изисква талант и старание. Небрежното пиене не води доникъде.
Ако първото напиване е толкова невероятно, то това се дължи на прочутия късмет на новака – по принцип той повече не се повтаря.
На 27 януари най-четената френскоезична писателка в света ще ни посвети в преданата си любов към шампанското!
В новата си книга, озаглавена „Петрония” (превод: Светла Лекарска, 144 стр.