Джо Уип живее с майка си и не познава баща си. Единствената му страст са фокусите. Един ден майка му го моли да напусне дома им, за да запази връзката си с поредния си приятел. Джо се пренася в мотел, където среща великия илюзионист Норман Терънс и спътницата му Кристина. Образува се любовен триъгълник на фона на игра на покер, съпроводена от задължителното блъфиране, а Джо развива късен едипов комплекс и няма търпение „да убие бащата“.
В „Да убиеш бащата“ Амели Нотомб е решила да ни запознае с това, което нарича „съвършения блъф“. Ето как го определя тя: „Съвършеният блъф е нещо като фокус. Вървим заедно с читателя, проследяваме някаква история, изпитваме някакви чувства и после, съвсем накрая, става ясно, че сме вървели в погрешната посока, защото всъщност се е разказвало за нещо съвсем друго. А всичко е станало пред очите ни, нищо не е било скрито, било си е там, просто не сме го видели“.
Какво не сме видели в „Да убиеш бащата“? Сигурно всеки нещо различно.
Авторката, вече добре позната на българските читатели, пише от седемнайсетгодишна и сама определя себе си като графоманка. „Ако не пиша, ставам опасна“ -- казва Амели Нотомб, чиято вярна публика всяка година жадно очаква месец септември, когато на френския книжен пазар се появява „новата Нотомб“.
Родена през 1967 г. в белгийско аристократично семейство, тя прекарва детството и юношеството си в различни страни, където баща й е посланик. През 1992 г. излиза първият й роман „Хигиена на убиеца“, а през 1999 г. й е присъдена Голямата награда на Френската академия за „Изумление и трепет“. Вече седемнайсет години успехът не я напуска и романите й неизменно са в първите места на най-добрите продажби. Деветнайсетият ѝ роман „Форма на живот“ (дванайсет са издадени от ИК „Колибри“) е номиниран за първата селекция на наградата „Гонкур“ (2010).
