25 фиданки от екзотични иглолистни видове - хималайски кедър и хималайски бор, бор култери, бор джейсрей, бор пондероза, секвоя, ще бъдат засадени на западната алея на парк „Митрополит Методий Кусев“ в Стара Загора на 28 февруари. Поводът за инициативата на Съюза на ландшафтните архитекти със съдействието на община Стара Загора и благословията на старозагорския митрополит Киприан, е 125-годишнината от началото на залесяването на Аязмото на тази дата през 1895 година.
Тогава Старозагорският митрополит Методий Кусев засажда първите борчета на Ахмак баир,с което поставя основите на днешния парк, превърнал се в емблема на Стара Загора. До началото на XIX век по южния склон на Сърнена Средна гора, на който, е разположен паркът, имало дъбова гора. При обиколка из империята везирът отседнал Ески Зара, но за да е безопасен престоят му, гората била изсечена от аскера. Естественият резултат от това били ерозионните процеси, отмили почвата от хълма, който се превръща в гол камънак, наричан Ахмак баир. По-ниските части на хълма, по които все още има растителност, се използвали от хората за пасища на добитъка и след Освобождението.
Залесяването на хълма, започнато преди 125 години от дядо Методий, е първа стъпка в неговата дейност за възстановяването на горската растителност в тази част на Сърнена Средна гора. Съвременните специалисти биха я нарекли възстановяване на екологичното равновесие и ще са прави, защото митрополит Методий е направил точно това с упоритост и усилия. Той се сблъсква и с недоволството на старозагорци, които са против залесяването, защото им отнема пасищата за добитъка - доста по-важен за тях от гора на Ахмак баир, която иска да отгледа владиката. Той обаче успява - с молби и убеждения, а според предания и с шишане и джепане, пазейки младите фиданки от нощната паша на овце и кози.
Две години след началото - през 1897-а, той иска чрез Министерство на външните работи и изповеданията да бъдат доставени фиданки от декоративни дървесни видове от Франция, Испания и Мала Азия. През годините чрез частни фирми под Аязмото доставят южни и субтропични дървета и храсти - хималайски бор, евкалипт, кедър, криптомерия, гръцка и испанска ела, паламудов дъб… Митрополитът пише писма и до православни манастири и църковни общности по света с молба да му доставят на семена на различни дървесни видове. Така до започването на Първата световна война вече има 500 декара на хълма, на който през 1895-а Методий Кусев създава парка и го нарича „Св. княз Борис-Михаил“. Дейностите по залесяването на Аязмото продължават и от Ахмак баир се насочват на изток - по баира Казлера, и на север, където обхващат по-големи площи. Резултатът от започнатото от владиката е невероятен парк от 3200 декара площ днес с невероятно разнообразие на широколистни и иглолистни дървета и храсти, който е паметник на парковото и градинското изкуство от национално значение. Тук има алепски бор и алепски дъб, лаврово дърво, моливно дърво, гинко билоба и други екзотични растителни видове - над 80, засадени на надморска височина от 260 до 430 метра. От животинските видове има сърни, източноевропейски таралежи, сухоземни костенурки, катерици, зайци и много птици.
През лятото в него старозагорци намират прохлада от жегата, а през зимата могат да се порадват на сняг във високите части, докато в центъра на града няма и снежинка.
Наречен на покръстителя на българите княз Борис от митрополит Методий Кусев, след това е наречен на създателя си, а по времето на социализма се нарича "Ленин". След промените през 1989 година по настояване на тогавашния старозагорски митрополит Панкратий името на парка се възстановява, но сред жителите на Стара Загора той е популярен с най-старото име на хълма - Аязмото. Според преданията тук е приел християнството княз Борис І, а след Освобождението на 2 май, Борисовден в чест на княз Борис, се е празнувал в Града на липите не само с литургия в църквите, а всички духовници са излизали на Аязмото и са превръщали службата в градски празник.
На върха на парка е параклисът „Св. Теодор Тирон", сред чиито уникални стенописи, които се състоят от множество малки квадратчета и приличат на мозайка, е и покръстването на Борис I. Храмът е изографисан само с български светци и е записан в книгата на ЮНЕСКО като уникален и единствена, защото сред стенописите има изрисувана българскат носия от преди повече от 300 години. На хълма е имало християнско средище с 10 манастира и скита, а са открити останките на 7 древни манастира и голям дворец.
До параклиса „Св. Теодор Тирон" се намира гробът на митрополит Методий Кусев под огромна мраморна плоча. В началото на парка има арка, върху която е изписано „Хвала митрополиту Методийю“ и се издига паметник на архиерея чийто автор е скулпторът проф. Валентин Старчев.
На 28 февруари в 11 часа старозагорци могат да участват в ритуалното засаждане на дръвчетата на западната алея и да отдадат почит на митрополит Методий Кусев, създателя на Аязмото и благодарение на когото имат парк в северната част на Стара Загора, превърнал се в негов символ.
