Част от нова детска градина в София, в която са инвестирани 3,3 млн. лв., до няколко месеца може да се окаже собственост на едно столично семейство. На практика то ще бъде съсобственик със Столична община в модерната забавачница.
До този абсурд е твърде вероятно да се стигне след като бе отменен мораториумът върху придобиването по давност на държавни и общински имоти.
Спряната в продължение на 16 години давност от няколко дена отново тече. Мораториумът е въведен от 31-ви май 2006 година и удължаван няколко пъти досега. С единодушно решение на Конституционния съд от 24 февруари тази година той е обявен за противоконституционен.
Решението бе обнародвано в Държавен вестник на 4-ти март и е в сила от 8-ми март. И както самият Конституционен съд написа: „...последиците от преустановяване на мораториума ще настъпят от момента на влизане на настоящото решение в сила“.
Как ще се отрази на практика това решение? Според юристи то ще доведе до лавина от съдебни дела за придобиване по давност на имоти, които са частна общинска и частна държавна собственост.
Даваме пример с една детска градина в столичния квартал „Лозенец“. Тя е тъкмо изградена, въведена във владение тази година. Предназначена е за целодневно обучение на 140 деца, разпределени в 6 градински и две яслени групи. Разположена е в имот с площ 3778 квадратни метра, като разгърнатата й застроена площ е 1827 квадрата.
За придобиване по давност на 620 квадрата от този имот се водят съдебни дела в продължение на осем години.
Семейство от София – майка и двама сина, претендират, че Столична община не е негов стопанин, че починалият Л. И. С. и съпругата му „са осъществявали в продължение на 30 години спокойно, непрекъснато и необезпокоявано давностно владение върху 620 кв.м.“, представляващи реална част от поземлен имот с обща площ 3778 кв. м.
И печелят делото на първа инстанция – в Софийски районен съд, през януари 2019 г.
Към онзи момент Район „Лозенец“ към Столична община от една година вече има сключен договор с консорциум „ПСТ Кота“ (между фирмите „ПСТ Груп“ и „Кота нула“) за „Изграждане и обзавеждане на обект „Детска градина“ в УПИ II-за детска градина, кв. 35, м. “Кръстова вада“ по плана на гр. София“.
Договорът първоначално е за 2 746 862 лв. с ДДС, но впоследствие стойността му е увеличена на 3 328 821 лв., защото в проекти били изпуснати частите паркоустройство, инсталация на басейн, вътрешни довършителни работи, покрив, ограда, външни СМР около фасадата, газоснабдяване.
И когато същата детска градина е факт, семейството, претендиращо да получи по давност една шеста от имота, губи делото на втора инстанция – пред Софийски градски съд.
(Снимка: Фейсбук, Илиян Петров)
Ищците не успели да убедят съда, че са упражнявали фактическа власт върху имота с намерение за своене (да държат вещта като своя – б. р.) в периода след 1985 г.
Според съда, към момента на заснемане на имота през 2008 г. и по време на провеждане на производството не е установено ищците да са във фактическа власт на имота и презумпцията на чл.69 Закона за собствеността е неприложима.
А този регламент сочи следното: „Предполага се, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго“.
Пред съда не успели да докажат и извършени несъмнени действия от страна на семейството, с които то да манифестира пред трети лица собственическото отношение към вещта.
(Снимка: Фейсбук, Михаил Сотиров)
Междувременно събрани доказателства в производството установяват, че през 1978 г. държавата е придобила правото на собственост върху имота при извършена делба. На това основание бил съставен акт за държавна собственост. За същия имот имало съставен и акт за общинска собственост.
Експертиза установила, че площите в двата акта са идентични.
В акта за държавна собственост било посочено, че имотът е 4 дка празно дворно място и се намира в м. Хаджибарица. В акта за общинска собственост пък въпросният УПИ бил с предназначение за детска градина в м. „Кръстова вада“. Намалената му площ от 4 декара на 3778 кв.м. според експертизата се дължи на урегулирането на имота.
С решението по второто дело се отменя изцяло предходното решение и се отхвърлят исковете на семейството, тъй като то не успяло да докаже, че притежава право на собственост върху имота по давност. Постановено е в края на октомври миналата година и подлежи на касационно обжалване.
Ако Върховният касационен съд реши делото в полза на майката и двамата й сина, то част от детската градина ще стане тяхна собственост.
