"От години насам медиите ни тикат в лицата името на Теодор Ушев като символ на успял български творец, като извор на мъдростта, като най-легитимното мнение в областта на културата, защото той е признат на Запад, а и не спира да пише статуси за положението у нас. Точно заради това обръщам внимание на неговите интервюта. А господин Ушев тези дни се е раздал. Вярно е, че всичките му интервюта са рекламни, защото са посветени на това да ни убеди каква огромна грешка прави България, че не праща филма "Жените наистина плачат" на Весела Казакова и Мина Милева като българско предложение за наградите "Оскар". След кампанията ще си поговорим повече за Казакова и Милева, които тези дни навсякъде дават интервюта и ме обявяват за основен идеологически цензор на републиката, но не това е темата ми днес", заяви депутатът от БСП Александър Симов. И допълва:
"В едно от своите излияния Ушев тръгва да раздава политически рецепти за развитието на българската култура. И тази рецепта е: "Може би са прави десните, че културата трябва да се остави без никакво финансиране в продължение на 5 години, да се види кой оцелява и кой е най-приспособим...". Вярно е след това добавя, че така целия театър ще стане чалга, но очевидно това не му пречи особено. Ушев по странен начин е убеден, че в областите в които държавата най-малко се меси, вървят най-добре и се продават най-добре навън. Например художниците. Също така и писателите. "Както знаем Георги Господинов и Капка Касабова издават в престижни издателства и са оправят доста добре".
За мен това е проблема на дясното мислене - от всички български писатели Ушев знае само двама, но това не му пречи да генерализира. От всички български художници в торнадото на пазара сигурно успяват да се издържат не повече от 5 на сто, но видите ли държавата трябва да стои далече от този сектор. И откога основният фактор за това добър ли е един творец е дали се продава добре навън? Убеден съм, че вероятно Вазов не би вървял добре в Канада, това означава ли, че трябва да го преоценим? Но тук стигаме до основния извод на кинодееца - държавата трябва да финансира единствено хора, които се справят добре на външния пазар. Всички останали - на боклука!
Това е възможно най-грешната оптика към културната политика у нас. Защото България може да предложи на света не имитация на тяхната култура, а своята самобитност. Кустурица точно така се изстреля като световен режисьор. Той не направи компромис със своята идентичност. Не се опита да я погребе или забрави, а я превърна в запазена марка. Всъщност смисълът от национална политика в областта на културата е точно това. Да не създаваме универсални и комерсиални тъпотии, а да запазим онази малка искра, която ни прави различни. Темата е голяма като света. Но за пореден път се убедих в едно - да пуснеш дясното мислене в културата е все едно да вкараш пироман във фабрика за динамит", каза още той.
