В днешното издание на „Видимо и невидимо: Място за мислене“ Деян Кюранов разговаря с киноведката Лиляна Александриева за кинематографистката, за която киното е средство не за самоизява, а за гражданска работа, „боркинята“ и щедрия човека - Малина Петрова.
Лиляна Александриева се запознава с Малина Петрова още във ВИТИЗ, където Малина изучава кинорежисура в класа на Хр. Христов и Г. Дюлгеров. Десетина години по-късно, въпреки че не е член на партията, Малина Петрова е избрана за Председател на Кабинета на младите кинематографисти, организация, контролирана от БКП.
Александриева си спомня как в момент, в който Малина Петрова е подложена на невероятен натиск във връзка със създаването на Русенския комитет (март 1988г), като „един от основните негови двигатели и демонстрира невъзможността на властта да ѝ влияе, и че тя сама взема своите решения“, тя ѝ „дава едно рамо“, като става свидетел по делото срещу Александриева, която е уволнена от Съюза на филмовите дейци по подозрения в опозиционна работа. Още: Красимир Симеонов: В руското общество, както и в руското кино, понятието "свобода" не съществува (ВИДЕО)
В онова време, освен да прави кино, Малина Петрова се интересува от междуетнически отношения. Прави филм за Балканите и балканската история, която ни разделя, за българските евреи, за хората, които живеят оттатък българо-турската граница за да ни покаже, че те са също хора като нас. „Това, което тя искаше да прави, беше да се занимава с образование и деца, особено деца-сираци. Това е нещо, което е различно от тая Малина, която остана в общественото съзнание с филмите си като кинодокументалист, поставящ остри проблеми.“ И няколко години след 10 ноември Малина Петрова и Лиляна Александриева създават Фондация „Утре“.
„Политическото кино буквално я „пресрещаше“ на някой ъгъл и тя нямаше как да избяга от него. Тя не само правеше нещо против цялата система, тя недоумяваше как се живее така. И до края остана с това недоумение. Тя през цялото време се интересуваше кое е злото и какво можем да направим срещу него.“, казва Александриева.
„Тя имаше особена походка. Това беше нещото, което може би, за първи път привлече вниманието ми към нея. Тя ходеше изправена и много съсредоточена в себе си, сякаш слуша вятъра в ушите си и тогава приличаше на една тръстика, която се гъне, която се движи по някакъв собствен си ритъм.“, спомня си Лиляна Александриева. Още: Д-р Румен Хичев: Дезинформацията е опасна, както на индивидуално ниво, така и за обществото като цяло (ВИДЕО)
Повече за човека Малина Петрова и нейните филми „Тетевенска 24“, „Децата на Мария Магдалена“, „Държавни тайни“, „Заличаване“ и други можете да научите във видеото: