Всеки гражданин или фирма, които са пострадали от действието на обявени от съд за незаконосъобразни подзаконови актове - правилници, наредби, инструкции, вече ще могат да съдят държавата и да искат обезщетение заради настъпили от действието на такива нормативни актове вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), пише в. "Сега", позовавайки се на lex.bg. Решението е на парламента - чрез законова промяна, и е окончателно.
Това ще означава например, че ако строителен предприемач е загубил или пропуснал пари заради калпава наредба, той може да търси обезщетение. Подобно право трябва да имат и граждани, и фирми, които са били принудени от незаконна наредба или правилник да извършат някакви ремонти, да купуват някаква апаратура, за да влязат в някакви нови изисквания. В закона изрично е записано, че "държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо дали са причинени виновно от длъжностното лице".
Възможността за съдебно търсене на обезщетение се отнася и за нормативни актове на общините. Промяна в закона уточнява, че "държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица...". При всички положения обаче трябва да се мине през съд, който ще прецени конкретно има ли наистина увреждане, така и какво да бъде съответното обезщетение.
През 2016 година обаче, Върховният административен съд (ВАС) прие нещо съвсем различно - че "вредите, причинени на граждани и на юридически лица при или по повод изпълнението (действието) на подзаконов нормативен акт в периода, преди той да бъде отменен като незаконосъобразен или обявен за нищожен, не подлежат на обезщетяване по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ". Тогава 32-ма съдии от ВАС подписаха решението с особено мнение. На практика обаче със сегашните промени се слага край на тези тълкувания и спорове поне що се отнася до възможността на гражданите и фирмите да искат обезщетения за увреждане от незаконни наредби и правилници. Съществува опасността сега да се стигне до различни тълкувания за кои точно наредби ще става дума, какво точно ще се има предвид под увреждане и т.н.
На практика законът и сега предвижда възможност при дело за обезщетение, спечелено от гражданин, после съответната осъдена институция да си търси парите от конкретно виновните лица, но досега подобен случай не е известен. Всички обезщетения се плащат от бюджета, т.е. от българския данъкоплатец.
С промяна в ЗОДОВ е предвидена възможност за търсене на обезщетение за вреди, причинени и от "достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз". Досега имаше спорове дали тези искове да са по закона за отговорността или по закона за задълженията и договорите. Преимуществено се приемаше, че те трябва да са по ЗЗД, по който обаче се внася предварително държавна такса от 4 на сто от исканата като обезщетение сума. По ЗОДОВ обаче се праща проста такса в минимален размер, което означава, че тази промяна е в полза на гражданите и фирмите. В същото време обаче е възможно да има много спорове и тълкувания по отношение на това кое е съществено нарушение на правото на ЕС например.
Покрай ЗОДОВ е направена и поправка и на закона за административните нарушения и наказания - за разноските по делата. Занапред по дела за глоби, спечелени от граждани или фирми, ще им се присъждат и направените от тях разноски. Така за глоба от 100 лв. няма да им се налага да плащат по 300 лв. разноски, които съдът не може да им присъди и да накара съответната институция да им ги плати. Съществува и мнението обаче, че тук може да има и проблем, защото ако гражданин или фирма обжалва глоба, но искът бъде отхвърлен, тогава именно те ще плащат разноските.
