Бедните българи са 23,8 процента от населението или близо 1 660 000 души, а целта е до 2022-ра година делът им да намалее на 22,5 на сто. Това е записано в Плана за действие за изпълнение на националната стратегия за намаляване на бедността, предава БНР. Документът е качен за обществено обсъждане на сайта на МТСП.
Още: Най-важните новини за деня: 15 февруари 2025 г.
Още: Прогноза за времето - 16 февруари 2025 г. (неделя)
В проекта на документа се подчертава, че поставената национална цел за намаляване на броя на живеещите в бедност с 260 000 души до 2020 година не е изпълнена. Напротив, за периода 2008-2020 г. става ясно, че броят на лицата, живеещи в бедност, се е увеличил с около 28 000 души спрямо базовата 2008 година. Основният фактор, увеличаващ риска за попадане в групата на бедните, е липсата на икономическа активност и участие на пазара на труда.
Ключов приоритет в националния план е и интеграцията на пазара на труда на неактивни и безработни, в това число продължително безработните.
Планират се мерки за насърчаване на заетостта на родителите, съвместяване на професионалния и семейния живот, включително чрез гъвкави режими на работа, разширяване на мрежата от услуги за ранно детско развитие, осигуряване на достъп до здравни грижи, финансова и материална подкрепа на семействата с деца, подобряване на жилищните условия и други.
Още: Пострадалият в метрото е настанен в "Пирогов"
Още: Министър Тахов: Ще изработим закон, който да нормализира отношенията по цялата агрохранителна верига
Припомняме, че по данни на Националния статистически институт(НСИ) от края на април всеки четвърти българин няма достатъчно пари, за да се храни добре. 25,6% от населението на страната или 1,8 млн. души живеят в домакинство, което не може да си позволи през ден да яде месо, пиле, риба или вегетарианския им еквивалент, показват данни на НСИ за бедността в страната. Много от българите нямат никакви спестени пари, които да използват при необходимост. 43,5% от домакинствата или над 3 млн. българи не могат да посрещнат със собствени средства неочаквани разходи, като например неотложен ремонт на жилището или колата, подмяна на пералня или хладилник, внезапно заболяване и др.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Почина Асен Ангелов - единственият българин, спечелил “Стани богат“
19,4% от населението живее в материални лишения, т. е. не може да си позволи 4 от 9 основни стоки и услуги, показват данните на НСИ. Освен че много хора не могат редовно да ядат месо и да посрещнат със собствени средства неочакван разход, 27,5% от населението на страната се ограничава при отоплението на жилището си заради недостиг на пари. Почивката също е твърде скъп лукс за много хора. 40% от домакинствата в страната не могат да си позволят едноседмична почивка извън дома, включително посещение в техен втори дом или при приятели и роднини. Близо 24% от домакинствата са имали затруднения при плащането навреме на вноски по кредити, наеми или сметки за ток, вода и парно. 18,2% от домакинствата пък нямат кола. През 2020 г. линията на бедност общо за страната e доход в размер на 451 лв. средно на месец на човек от домакинство. Линията на бедност се изчислява като 60% от средния доход на човек. Под линията на бедност през 2020 г. са били 1,659 млн. души, или 23,8% от населението на страната. В сравнение с предходната година линията на бедност нараства с 9,2% благодарение на повишаването на доходите. Но наред с това и делът на бедното население се увеличава - през 2019 г. под линията на бедност са били 22,6% от хората в страната. Социалните помощи имат съществено значение за намаляване на бедността, посочват от НСИ. Ако в доходите на домакинствата останат пенсиите, но се изключат другите социални плащания - обезщетения, помощи за деца и добавки, то под линията на бедност щяха да са 29,9% от населението. Безработните имат най-голям дял сред бедното население на страната. Но 9,7% от работещите българи също попадат под линията на бедност. В групата на бедните влизат 8,4% от хората на пълно работно време и 33,6% от тези на непълно работно време, показват данните на НСИ. През 2020 г. 38,5% от децата в страната живеят в лишения. Т. е. родителите им не могат да им осигурят поне едно от общо 13 основни неща, от които имат нужда. Например близо една трета от децата или 31,7%, не могат да си позволят почивка извън дома поне една седмица в годината. Близо 30 на сто от децата нямат екипировка за игри навън като колело, ролери или кънки. Редовни занимания с плуване, свирене на музикален инструмент, участие в младежки организации и т. н. са твърде скъпи за 27,3% от децата.
Още: Разликата между доходите на най-бедните и най-богатите у нас е над 8 пъти
