В днешното издание на "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с режисьора и сценариста Красимир Симеонов за социалистическия реализъм, цензурата и некадърността.
„Социалистическият реализъм не успя да погребе българската култура, защото културата е като феникс, тя възкръсва. Първо, социалистически реализъм нямаше. Това е едно доста измислено понятие, съчинено и точно толкова несъществуващо, колкото и осъществения комунизъм“, казва гостът.
Още: Красен Николов: Образованието по медийната грамотност трябва да започва от училище (ВИДЕО)
„Избиха всички свестни писатели, които не избиха, бяха вкарани в затвора, хора, които бяха много интелигентни - спряха да пишат. Примерите са толкова много, че няма и смисъл да се дават. Един само Змей Горянин, който не е заслужил такова отношение, стига. А пък имаме още и Атанас Далчев, който спря да пише и се занимаваше с преводи, имаме Димитър Талев, най-големият ни прозаик, авторът на великолепния „Железният светилник“, вкаран в лагер Куциян, измъчван до смърт. Добре, че са го спасили и много, много други.“, припомня Красимир Симеонов.
„Изпитвам изключителна вътрешна неприязън да говоря за този период и само чувството ми за хумор успява да преодолее тази моя вътрешна съпротива да говоря за този момент. Много хора казват колко е било хубаво тогава. Ясно е, те са били млади тогава.“, казва режисьорът. Според него тази период от българската история и култура трябва да се зачеркне.
Още: Момчил Дойчев: Докато Путин е президент, а това значи докато е жив, война ще има (ВИДЕО)
„Българската социалистическа естрада беше толкова слаба, на толкова ужасяващо слабо ниво, с изключение на преводните песни, че съвсем закономерно хората слушаха първоначално сръбска музика, а сега минаха на чалга, чийто баща, между другото според мен, е Тодор Колев.“, казва гостът.
„Най-лошото следствие от цензурата беше не, че тя не доведе до някакви велики постижения, а в това, че чекмеджетата на писателите останаха празни. Те започнаха да пишат с автоцензура, т.нар. едипов език употребяваха, но това ги отдалечи от истината. Гледаха всичко да не е казано точно, да е казано заобиколно, да не се разбере, да не се обиди другаря Живков, който между другото два пъти предложи България да стане съветска република, и затова това беше най-лошото влияние върху творците и хората на изкуството.“
„Не бива да се забравя силата на вицовете. Вицовете са единственото нещо от културата, което процъфтяваше в епохата на социализма и „градящия“ се комунизъм, за което обаче хората биваха вкарвани в затвора и дори убивани.“
Разговора на Кънчо Кожухаров и Красимир Симеонов гледайте във видеото.
