1267 лева е необходимият нетен месечен доход за издръжка на един работещ, който живее сам. За 3-членно семейство става въпрос за 2282 лева. Към юни 2022 г. има увеличение с около 50 лева за един човек и с около 100 лв. за семейство - спрямо март тази година. Едно семейство се нуждае с около 360 лв. нето повече за месечна издръжка в сравнение със същия период от миналата година. За едно лице говорим за 200 лв. нето повече, отбелязват от КНСБ.
Конфедерацията на независимите синдикати в България и Институтът за социални и синдикални изследвания към КНСБ представиха резултатите от традиционното наблюдение на потребителските цени и Заплатата за издръжка за второто тримесечие на 2022 г. Участие в пресконференцията взеха президентът на КНСБ Пламен Димитров и зам.-директорът на ИССИ Виолета Иванова.
От конфедерацията не пропуснаха да критикуват властта заради увеличението на необходимия нетен месечен доход за издръжка от декември 2021 г. до юни 2022 г.
КНСБ представи данни за осигурени лица, работещи на трудово/служебно правоотношение – близо 2/3 от работещите не достигат заплата за издръжка. Увеличението е с нови 222 хиляди лица – толкова повече хора спрямо ноември миналата година не могат да вкарат в семейния бюджет тези средства, които са необходими за издръжка. 1,53 млн. лица са били под заплатата за издръжка към ноември 2021 г., а през май 2022 са 1,75 млн. души.
Съотношението минимална работна заплата (МРЗ) към Заплата за издръжка намалява. То е било 52,9% за 3-членно семейство към март 2021, а към юни 2022 е 48,3%. КНСБ настоява МРЗ да догонва заплатата за издръжка и в 5-годишен период да се изравнят двете величини, тоест България да няма работещи бедни.
Причините за нарастване на дохода за издръжка през юни 2022 са свързани с ускорения ръст на потребителските цени, следствие от: цените на природния газ (за август е предложено 54% увеличение); продължава да нараства цената на електроенергията за небитовите потребители; повишение на цената на петрола на международните борси – цената на суровия петрол се увеличи с 54% от началото на годината; ръст на цените на производител в промишлеността с 41,4% през юни на годишна база.
На тримесечна база доходът, необходим за издръжка, нараства с 4,2%. На годишна база достига 18,5%. Цените на хранителните стоки на тримесечна база нарастват с 6,2%, а на годишна база – 23,6%.
Според КНСБ въведените държавни антикризисни мерки не са допринесли съществено за овладяване на инфлацията. Те цитират 0% ДДС за хляба и брашното и отстъпката с 25 ст. на литър гориво. Според тях реалното намаление на цените на хляба е между 2 и 6%, а поевтиняването с 20% било само в големите вериги, които не са достъпни за всички домакинства.
Според доклада на конфедерацията – цените на хляба и зърнените храни нарастват с 11,6% на тримесечна база и с 30,3% на годишна, но това е преди влизането на антикризисните мерки. Нарастване има в цените на месо и месни продукти (20% на годишна база), яйца (37,5% за година), мляко и млечни продукти (до 36,2% за година), животински и растителни масла (48,6%), захар (20,9%). Цените на услугите в заведения за обществено хранене също бележат ръст със 7,2% за тримесечието. На годишна база темпът на нарастване е с 28,1%.
Що се отнася до нехранителните стоки и услуги, на годишна база нарастването на цените е 15,6%, а за тримесечието е 3,1%. Групата „Електроенергия, газообразни и други горива“ е с най-висок дял и представлява 19,3% от общите разходи в тази категория. Ръст има при жилищното обзавеждане, транспорта и здравеопазването. Очакванията са през следващите месеци ръстът на цените да продължи.
Според данните на КНСБ – 23,7% от населението не може да поддържа дома си адекватно топъл през 2021 г. Това са 1,6 млн. души. Предходната година са били 2,1 млн.
България е с най-висока инфлация в сравнение с останалите страни в ЕС, на база хармонизирани индекси на потребителските цени (ХИПЦ). Един от примерите е с природния газ – средно за ЕС нарастването е 52,6%, а в България – 128,5%, отчитат от КНСБ, цитирайки „Евростат“.
Наред с високите инфлационни равнища, България заема първо място по ръст на индустриалното производство – то е и 5 пъти по-голямо от това в ЕС. С 20,2% на годишна база се ускорява растежът на производството. Преработващата промишленост расте с 21,1% на годишна база, добивната – с 18,5%, а енергетиката – с 14,1%.
Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 36,9% на годишна база, а растежът на строителството е от 5,8%.
„Всички тези показатели са индикации, че икономиката се възстановява след пандемията и това дава възможност на бизнеса да вдигне заплатите, така че да се повиши потреблението на българските домакинства“, обобщават от КНСБ. „Освен това, инфлацията осигурява допълнителни приходи за държавния бюджет. Новите приходи ще могат да се пренасочат към повишение на заплатите в бюджетния сектор и за социални разходи“.
КНСБ настоява за увеличение на минималната работна заплата с очакваната втора актуализация на бюджета, която вероятно може да е заедно с бюджетната процедура за 2023 г. „Закъснялото увеличение на МРЗ от 1 април с 9,2% се обезцени от растяща инфлация от 16,9%“, отчитат от конфедерацията. „Към юни покупателната способност на МРЗ реално намалява с 6,6% спрямо същия период на миналата година“.
КНСБ предлага на бъдещото служебно правителство приоритетно дискутиране и определяне на дефиницията „енергийно беден“. При настоящата инфлация и очакванията за високи комунални разходи през следващия отоплителен сезон, трябва да се мисли за увеличение на обхвата на подпомаганите лица за целевите помощи за отопление, казват независимите синдикати.
