В днешното издание на „Видимо и невидимо: Място за мислене“ д-р Деян Кюранов разговаря с историка Кета Мирчева – специалист по българска възрожденска история.
Кета Мирчева разказва за своите изследвания, в които се опитва да систематизира информацията за нагласите в българското общество към малцинствата веднага след Руско-турската война и създаването на българската национална държава. „Когато говорим изобщо за другите, не само за евреите, ние имаме един много голям проблем. Може би, защото сме млада нация, не чак толкова млада вече, и по тази причина ние мислим българската нация, в голяма степен, като етническа нация, а не като гражданска нация. Така че тези малцинства, които живеят в България веднага след създаването на Княжеството и на Източна Румелия, всички те, въпреки че според Търновската конституция, което пък е изискване на Берлинския договор, получават равен статут, чрез различни механизми, те не са чак толкова равни граждани. Един от тези механизми, например е владеенето на българския език, което често се използва в първите години за да не се приемат в обществото, да не се допускат до държавни служби и пр.”Още: Арх. Слави Дончев – човекът благодарение, на когото Мадарския конник е признат за паметник на световното културно наследство (ВИДЕО)
„Другото, което оказва много голямо влияние върху разпространението на антисемитски идеи, това е средата, в която се възпитава българския политически елит преди 1878 г. Част от тези хора се образоват или живеят в Русия, в Австро-Унгария, в Румъния, където има много силни антиеврейски нагласи, има погроми, има огромно количество литература, закони, които ограничават правата на евреите и всичко това се връща като бумеранг тук. То се приема в някаква степен като нещо, което ние пренасяме като добър пример едва ли не, за да ограничим правата на тези граждани.“, разказва Кети Мирчева като дава пример със смяната на пазарния ден от неделя на събота, защото събота е ден, в който евреите не работят.
Историчката разказва, че в края на XIX век евреите в България нямат право да притежават земя. „Този опит идва най-вече от Русия и от Румъния, където по принцип не се допуска, това се променя по-късно, не се допуска владеенето на земя от евреи. Това е стар средновековен принцип, който се прилага и в цяла Западна Европа, което пък от друга страна довежда евреите до това те да заемат пазарните ниши в града, защото те не могат да работят земята. Голяма част от тези антисемитски идеи идват под знака на „модернизма“, защото в това време се ражда политическия антисемитизъм в Западна Европа и започват да се създават се антисемитски партии в Германия, в Австро-Унгария.“ Още: Доц. Светлана Божилова: Нужен е граждански мониторинг на руската дезинформация! (ВИДЕО)
Целият разговор на д-р Деян Кюранов с Кета Мирчева можете да гледате във видеото:
