53% от българите предпочитат да получат еквивалента на една месечна заплата днес, а 30% биха предпочели двойно възнаграждение, но след една година. Останалите не могат да преценят. Данните са част от специална изследователска програма в 56 държави по целия свят направено от „Галъп интернешънъл“.
Общо 53 321 души са интервюирани в глобален мащаб. Във всяка държава през периода август-октомври 2022 г. са интервюирани около 1000 души по метода „лице в лице“, по телефон или онлайн. Статистическата грешка в изследването е в диапазон ±3-5% при доверителен интервал – 95%. В България изследването е финансирано и проведено от „Галъп интернешънъл Болкан“ за световната Асоциация „Галъп интернешънъл“.
Предпочитанията към настоящето в България са далеч от регистрираните в проучването най-високи стойности от около 60-70 на сто, но все пак са и по-високи от средните за света. Нагласите у нас се различават и от регистрираните средно за Европейския съюз (ЕС), където 39% от запитаните изразяват уклон към настоящето, а 46% предпочитания към бъдещето. Ситуацията в останалите държави от Европа, които са извън ЕС, също доста се различава. Там делът на респондентите с предпочитания към настоящето надвишава този на респондентите с предпочитания към бъдещето, но не толкова, колкото у нас (44% срещу 34%).
Сходни на нашите са нагласите в Косово, Молдова, Румъния и други държави, близки до нас географски или по икономически показатели.
Теорията за уклон към настоящето работи най-добре, когато се приложи към хора, които са поставени в еднакви условия.
Мисълта за непосредствените финансови затруднения е водеща за хората от страните с по-ниски доходи, които изглеждат по-склонни да изберат някакъв бонус сега, дори и по-малък – 53% срещу 42%. Колкото по-висок е националният доход, толкова хората са по-склонни да изчакат по-г
Възрастта изглежда има доста незначителен ефект върху възгледите на респондентите, въпреки че по-младите поколения изглеждат може би по-малко склонни да проявяват предпочитание към настоящето. Личните доходи и образованието са факторите, които изглеждат по-определящи в нагласите на хората относно дилемата бъдещо благосъстояние/настоящо подобряване. Колкото по-високи са доходите и образованието, толкова по-ниско е фокусирането в настоящето.
Проучването показва още, че 46% от хората по света имат ясно изразено предпочитание към настоящето, докато 42% са по-склонни да отдадат на бъдещето си по-голямо значение.