Някои управляващи органи в България са класифицирали неправилно специфични рискове от измама с еврофондовете като ниски и следователно не са приложили към тях допълнителни процедури за контрол, сочи доклад на Европейската сметна палата, съобщи БНР.
Отчита се, че 60 на сто от проверените случаи на съмнения за измами са били отхвърлени или прекратени от прокуратурата. Както АФКОС (дирекцията на МВР "Защита на финансовите интереси на Европейския съюз"), така и управителните органи не извършват систематично анализ на причините за отказа, се допълва в доклада.
Уточнява се, че при изготвянето на доклада проверяващите са се срещнали с основни действащи лица в борбата срещу измамите. Сред тях са били представители на наказателното преследване и съдебната власт, разследващи, агенции за борба с измамите, служби за защита на конкуренцията.
Докладът идва на фона на продължаващия скандал с новите апартаменти на управляващите и строителството на къщи за гости с евросредства.
По-рано тази седмица оставка подаде министърът на земеделието, храните и горите Румен Порожанов. Оставката му дойде след проверка на прокуратурата за злоупотреби с евросредства в Държавен фонд "Земеделие" (ДФЗ) от времето, когато той беше негов ръководител.
Скандалът с използването на европейски пари за строителството на къщи за гости, които се използват като семейни къщи се разпали, след разследване на "Биволъ". Заради такава злоупотреба оставка подаде заместник-министърът на икономиката Александър Манолев.
Одиторите са посетили 7 страни-членки, за да преценят по-добре как правителствата им се справят с борбата с измамите с еврофондовете – България, Франция, Унгария, Гърция, Латвия, Румъния и Испания.
Те посочват, че са открили над 4 хиляди потенциални нередности, свързани с измами във връзка с използването на еврофондовете в страните-членки на ЕС между 2013-2017 г.
Те отбелязват, че тези потенциални нарушения възлизат на около 1,5 млрд. евро, като 72% от тях засягат кохезионната политика, в т.ч. европейския фонд за регионално развитие, кохезионния фонд и европейския социален фонд.
Според одиторите за програмния период 2014-2020 година управляващите в страните-членки не са направили навсякъде достатъчно пълен анализ на риска от измами със средствата от кохезионния фонд, а като цяло държавите нямат специфична политика за борба с измамите.
В доклада се подчертава също така липсата на значим прогрес по отношение на активността на разкриването на измамите, както и че не се наблюдава и оценява достатъчно влиянието на мерките по превенция и разкриване.
„Мерките за корекция, в случай че се прилагат, имат ограничен сдържащ ефект. Съмненията не се докладват системно на съответния орган и координацията между органите за борба с измамите не е достатъчна“, подчертават още европейските одитори.
