В днешното издание на „Видимо и невидимо: За Украйна“ Росица Генчовска разговаря с доц. Оля Сорока - ръководител Катедра по славянски филологии в Лвовския национален университет "Иван Франко" и преподавател по украински език във Факултета по славянски филологии на СУ „Св. Климент Охридски“.
Доц. Оля Сорока споделя, че в първите дни от войната тя е изпитвала притеснение за протичането на учебния процес в университета. За нейна изненада, нейните студенти още през първите дни организират канали в различни социални мрежи, в които започват да превеждат на различни езици информация за войната. „Те се оказаха по-смели от своите преподаватели, с поглед към бъдещето и това, което е нужно да разкажем за себе си на другите страни. Когато звучат сирените в университета, ние спокойно приключваме нашето занятие и заедно всички отиваме организирано в бомбоубежището, където има много места, където можем да се уединим и да продължим учебния процес. [..] Животът продължава и по време на война. Ние трябва да го пазим, ние трябва да продължаваме живота, да даваме пример за други, защото естествено, че има такива, които са по-уплашени. Трябва да ги окуражаваме, да им даваме защитна зона-спокойствие, да се чувстват комфортно и да продължават.“ Още: Проф. Мартин Табаков за неговата Теория за квазиетносите и разделението на русофили и русофоби (ВИДЕО)
„Животът не е спрял за нас. Ние трябва първо да работим за да живеем самите ние. Също така всеки от нас трябва да се грижи за фронта, трябва да помага, да превежда, да плете мрежи, да прави окопни свещи. Всеки има някаква мисия. Всеки един украинец си избира кауза, с която може да от помощ. Това дава силата да продължиш напред.“ Като примери за инициативите Оля Сорока посочва благотворителната кауза на нейните студенти да преведат на украински филмът „Крадецът на праскови“, като събраните средства ще бъдат предоставени на войниците от фронта. На коледното тържество миналата година, в което са участвали студентите от всички славянски филологии, те са събрали средства за 2 зарядни станции за 80-та бригада – Лвовската бригада. Миналата Коледа студентите са посетили и ранените войници в Лвовската болница. „Пееха коледни песни, войниците се снимаха с тях, правиха им малки подаръчета. Беше от голяма полза и за едните и за другите, защото едните се зарадваха, другите още повече се заредиха с идеята да помагат, с идеята да са полезни, с идеята, че те са бъдещето и от тях също зависят много неща и как ще се развият нещата занапред. Защото осъзнатите хора, хората които разбират защо, хората които имат кауза, могат да променят, могат да помагат и са важни.“ Още: Даниела Горчева: Цената да казваш истината в русия е куршум или отрова (ВИДЕО)
„На никого не пожелавам да знае какво е да знаеш, че твоето дете е някъде и някой може да го изтезава или просто да живее в някакво друго семейство, което му променя самосъзнанието, което го принуждава да мисли по друг начин. Децата ни са много умни, те са много устойчиви, те знаят кои са! Младото поколение знае какво иска и се съпротивлява. Гледала няколко деца да разказват как всъщност искат да ги направят еничари, да си забравят родата, че са украинци, да забравят всичко, което им се е случило и да станат други хора. Аз не искам да вярвам, че е възможно, но съм сигурна, че тези деца ще запазят тези белези в душата, да не говорим за физическите, за целия си живот и това винаги ще им тежи. На всички нас ще тежи.“
Целият разговор на Росица Генчовска с доц. Оля Сорока можете да гледате във видеото.
