В днешното издание на "Видимо и невидимо: Освобождение" Цветан Томчев ни среща с д-р Константин Гърневски - хирург, с допълнително икономическо образование. Последните 14 г. е работил в Изпълнителна агенция „Медицински надзор“. Понастоящем е съветник в кабинета на здравния министър. Д-р Гърневски има ярко изразена позиция по горещите въпроси в историята и на деня.
„Управляващите работят с пороците на хората. При нас това нещо много силно се изрази, особено в последните 20 години.“, казва д-р Гърневски. „Това, според мен, е единственото и то е много развращаващо, защото стана норма на поведение. Много по-трудно е, и за някои изглежда безнадеждно, да работиш с добродетелите и за добродетелите на хората. Това води до тежък дисонанс в обществото.“ Още: Никола Григоров: Историята е най-важното доказателство, че над българите в Македония се извършва геноцид (ВИДЕО)
„Разсъждавайки на основата на здравия разум, стигам до някакви не много лицеприятни изводи, които са свързани особено с алчността на хората, с пороците. Всеки един го носи, нали сме хора. Ние носим и добродетели и пороци. Зависи от нас до колко можем да потиснем пороците си в себе си, да осъзнаем че това не е редно. Това важи не само в личен, но и в обществен план. Ако го пренесем в обществен план, това означава да потиснем пороците. Какви са пороците? Корупция, измами, с които ни заливат. Резултантната от това нещо е липсата на правосъдие, например. Липсата на правосъдие е олицетворение на силата на тези пороци, които са се наложили като норма на поведение.“
„Ние 89-та година навлязохме в тези обществени отношения вече покварени. Малката корупция беше повсеместна в т. нар. социалистическо общество ……. Но навсякъде това да имаш връзки, тази поквара, която социализмът насаждаше в общата уравниловка и в желанието на хората да живеят по-добре, смятаха за нещо нормално да бутнат бакшиш тук, рушвет там, за да им се свърши работата. Нямаше как да вземеш жилище, телевизор, автомобил без да имаш някъде някой. Това е начин, народопсихология, навлязла още от преди 89-та г. и не е дошла с демокрацията. Липсата на несправедливост, липсата на наказание на провинение, независимо от размера на провинението, тази безнаказаност доведе до разширяване на проблема и от малък, да го наречем кокошкарски елемент, и по-голямата част бяха такива кокошкарски неща, се превърна в основен проблем на обществото.“
За да тръгнем към положителна промяна като общество Д-р Гърневски е категоричен, че са нужни краткосрочни, средносрочни и дългосрочни мерки. Краткосрочната мярка е свързана с непрекъсната борба срещу дезинформацията, срещу здравия разум. В близък и средносрочен план - това е борбата за справедливост, т.е. правоохранителните институции трябва да бъдат наистина реформирани, а за най-малкото провинение да има санкция, съответстваща на провинението. Третата и най-важна мярка е образованието. „Не можем да оставим децата ни да изучават съветска митология, като българска история. Това е недопустимо. изпуснали сме 30 години.“ Още: Прераждането на душата - мит или реалност? (ВИДЕО)
Защо България не е успешна в промените си по пътя към демокрацията, за разлика от другите бивши социалистически републики, защо се обезлюди българското село и България от производител се превърна във вносител, отговор на тези и други интересни въпроси ще намерите във видеото:
