В днешното издание на рубриката „Видимо и невидимо: Отбраната отвътре“ полк. о.р. Владимир Миленски гостува Александър Въчков, един от малцината специалисти по военни униформи на Българската армия, доктор по изкуствознание, историк, художник и илюстратор.
Гостът споделя, че съвременните униформи в Българската армия, като цяло, не са претърпели промени след 1989 г. „Не говоря само за общата визия, за дизайна, но и за украсата, за символиката, която е вложена в униформите. Ние сме единствената армия от бившия Варшавски договор, от доста години член на НАТО, която не направи нужното за да възстанови тези традиции, които са изгубени през годините на социалистическото управление. Всичките ни бивши съюзници го направиха и то по един много добър начин, с разбиране, със знание за това какво е традицията и колко е важна тя за мотивацията и националното самочувствие на военнослужещия.“, казва Александър Въчков. Още: Ние, панагюрците, ходим по нашите улици с преклон, защото знаем, че стъпваме по кръвта на дедите си (ВИДЕО)
Изкуствоведът разказва, че българската военна униформа, особено в края на периода на Царство България, е семпла и почти няма никакви разлики в украсата и в общата визия, например между тази на старши и младши офицер. Единствено на ръкавните галуни, които спрямо званието на офицера и пагоните, отличават офицерите един от друг. „След 1944 г тази дизайнерска линия, ако мога така да я нарека, силуетът, общата визия на българския военен се запазва до 1951 г., когато става една рязка смяна. Това все пак са най-тъмните години на култа към личността. Въведени са едни униформи, които са точно копие на съветските. Тази тенденция се наблюдава във всички армии от Източния блок, но ние, както обикновено, се представяме най-много, и националната символика се свежда до едни почти незабележими знаменца на кокардата и то само на офицерите. Войниците са с петолъчни звезди с червен фон, но знаменцата в най-ранните кокарди от 50-те години са толкова малки, че почти са незабележими. Доминира една червена емайлирана петолъчка, едни прави козирки изключително грозни, особено в сравнение с оригиналните български униформи от предходния период.“
Следващите изменения в униформите на българската армия, са направени след 1981 г. по повод честването на 1300-та годишнина от създаването на българската държава и 40 години „Народна власт“. Добавят се украси, каквито в момента все още се носят, но те са точно копие на съветските. „При съветските маршали беше типична тази склонност към помпозност, украшателство, претруфеност. За съжаление нашите генерали също заболяха от тази болест. Така постепенно се загубва националният облик на армията.“
Д-р Въчков обрисува яростната съпротива срещу премахването на социалистическата символика, която ни свързва със СССР с народната дума „немукаетлък“ - незаинтересованост, нежелание да се действа, нехайство. „Това, че трябва да се положат усилия, трябва да се направи нещо по-решително, за да се направи наистина драстична промяна, която да е видима, много плаши съвременните хора. Не говоря само за военните, говоря за нагласата към промяна въобще на обществото, защото все пак военните са част от обществото. А другата причина е, че нашата представа за традиции се простира най-много до нашата собствена памет и нашите собствени спомени.“ Още: Проф. Димитър Вацов: За да се противодейства на руската пропаганда трябва национална комуникационна стратегия (ВИДЕО)
Целият разговор на полк. о.р. Владимир Миленски и д-р Александър Въчков гледайте във видеото.
