В днешното предаване "Видимо и невидимо: Изопачената история" Кънчо Кожухаров разговаря с режисьора Николай Акимов за архитект Слави Дончев и приносът му за изясняване на значението, символиката и датировката на Мадарския конник и неговия проект за съхранение и реставрация на паметника.
Николай Акимов разказва за писмо на арх. Слави Дончев от 2010 г до председателя на Комисията по култура в НС, в което арх. Дончев споделя притеснението си от разпространеното от медиите значение на Мадарския конник, че „Паметникът датирал от началото на VIII в. и изразявал мощта на младата българска държава. Kонникът бил Кан Тервел, триумфиращ над враговете, т.е. над убития лъв.” В изложението си „бай Слави“, както го наричали близките му приятели, пише: „Уважаеми господин председател, като оставям въпросите за предисторията и датировката на паметника, личността на конника и значението на надписа около него, общо и за представянето в него сцена обръщам внимание тук на следното: През 1979 г. в град Луксор, Египет, Мадарският конник бе представен на съвещание на ИКОМОС (към ЮНЕСКО, б.р.) като паметник от началото на IX в. с образ на починалия Кан Крум (Крумезис в надписа!), възседнал летящия си боен кон, който по вярванията на древните ще го отнесе в отвъдния свят, придружен от „погребателите“ куче и птица, които също летят с него. Тук, за разлика от летящата група, агонизиращият в краката на коня лъв е единствената фигура, която е стъпила на земя. Обясняваме я с всенародното възмущение от старобългарите по повод на подлото покушение над Кан Крум от византийския император Лъв V по време на преговори. Още: Димитър Стоянов: Във всяка нормална държава след подобен скандал и явни зависимости на магистрати би започнал реподбор (ВИДЕО)
Наблюдавали събитието византийци свидетелстват, че тогава „канът бил ранен от лъва“, т.е. от император Лъв V, алегорично представен с фигурата на агонизиращия Лъв.“ Въз основа на изготвения от арх. Слави Дончев доклад за символиката и датировката на Мадарския конник ЮНЕСКО го признава за паметник на световната култура и за национален символ на България.
„Интересното е, че голямата част от другите изследователи изследват писмените надписите около Мадарския конник. И стари изследователи и по-нови изследват надписите, т.е. изследват изворите. Докато бай Слави изследва с други методи, интердисциплинарно, използва други науки за да изследва какво е значението и символа на Мадарския конник. Той изследва религията на булгарите, които идват насам. Тя е Тенгризъм. Тенгризмът всъщност не е религия. При Тенгризма нямаме пантеон, т.е. няма богове. Но булгарите освен тенгристи, те носят тибетският будизъм със себе си. Бай Слави доказва, че това е погребален паметник, защото в будистките изображения летящият кон отнася владетеля в небето, придружен от „погребатели“ куче и птица.“, казва гостът.
Акимов споделя, че преди години арх. Дончев заедно с двама професори са изготвили изключително важен проект в два варианта, с който Мадарският конник да бъде изрязан, свален и поставен в музей, направен долу под скалата, а на негово място да бъде поставено копие на паметника. Но този проект не е осъществен, а свалянето на копие на Мадарския конник, което в момента се намира в Националния археологически музей е повредило паметника. Още: Николай Ненчев: Може би влизането ни в НАТО е едно от най-хубавите неща, които са ни се случвали (ВИДЕО)
Целият разговор на Кънчо Кожухаров с Николай Акимов гледайте във видеото: