Ако си политик, висш чиновник или магистрат и излъжеш за своето имотно състояние, няма да бъдеш подведен под наказателна отговорност. Ако обаче си обикновен гражданин и излъжеш за имотното си състояние, можеш да влезеш за 3 години в затвора, според чл. 313 от Наказателния кодекс. Това постановява вече законодателството в България, след като вчера, 20 декември, окончателно беше приет т.нар. антикорупционен закон, коментира в. "Сега".
Съгласно новия закон, политици, магистрати и висши чиновници ще бъдат глобени с между 1000 и 3000 лева, ако излъжат за имотите си и с между 3000 и 6000 лева, ако го направят втори път. По-тежка санкция може да има, само ако е предвидено изрично, според конкретен случай.
Казусът с отговорността за неверни имотни декларации виси вече близо 10 години. През 2008 година избухна скандал с бившия зам.-министър на външните работи Феим Чаушев, който подава декларация под другото си име - Петър, и не вписва в нея участието си в борда на "Дюни" АД. Прокуратурата и Сметната палата обявиха, че са безсилни да го накажат. Според тогавашните управляващи от БСП, ДПС и НДСВ обаче, държавното обвинение може да се самосезира по чл. 313 на НК, което правело ненужно вписването на подобни разпоредби в други закони.
Именно този аргумент беше изтъкнат от депутати и от сегашния парламент, за да не бъде вписано в антикорупционния закон по-тежко наказание. Текстът "Известно ми е, че за неверни данни нося наказателна отговорност по реда на чл. 313 от НК" обаче липсва в имотните декларации на висшестоящите и засега няма признаци, че ще бъде върнат. Въпросът беше повдигнат от "Правосъдие за всеки" пред парламентарната правна комисия при обсъждането на закона преди второ четене. Впоследствие обаче управляващите коментираха, че не помнят подобен дебат. Опозицията също не обърна внимание на казуса.
Правомощия
Антикорупционната комисия ще може да иска съдействие, както и сведения и документи, от държавни и общински органи, физически и юридически лица. Който откаже, ще понася глоба от 200 до 1000 лв., която може да стигне от 500 до 2000 лв. при рецидив. Ако нарушителят е юридическо лице, ще се налага имуществена санкция от 1000 до 5000 лв., съответно от 2000 до 20 000 лв. при повторно нарушение.
