Голяма част от българите вярват в руската пропаганда и възприемат недоказаните и необосновани тези на Кремъл относно Украйна. А 15,7% от пълнолетните се информират за войната от руски медии.
Това показва националното представително проучване на тема "Войната в Украйна и
познаването на историческите факти в отношенията България – Русия”. То е проведено от Фондация „Работилница за граждански инициативи“ от 16 до 28 април 2022 г., съдържа над 35 въпроса и по тях са анкетирани общо 1002 пълнолетни граждани.
Най-голямо впечатление прави, че 32% от респондентите смятат, че Украйна разработва оръжия за масово унищожаване – една от опорните точки на Кремъл, която е и ключова част от руската дезинформация. 29% твърдят, че избиването на цивилни в Украйна не е дело на Русия, а е инсинуация на правителството в Киев, а над 30% са съгласни с Владимир Путин, че украинското управление е „фашистко“.
Над 40% от респондентите заявяват, че НАТО е предизвикала войната, близо 30 на сто считат, че територията на Украйна е изконно руска, а 19% смятат, че няма украински народ.
Бившият министър на отбраната Тодор Тагарев, който участваше в представянето на данните от проучването, нарече резултатите „тежки поражения във възприятията на българите". „Имунната система на обществото и на държавата е доста слаба. 15,7% от българите се информират за войната от руските медии. Това на пръв поглед не изглежда много, но зад тези проценти се крият 1 милион души“, отбеляза той.
„На много от тезите, за които не са представени никога доводи, но са част от руската пропаганда и са били опровергавани от независими анализи – българинът продължава да вярва. Дезинформацията е толкова мощна и българинът е толкова готов да повярва на всичко, което излиза от Русия“, обобщи резултатите Тагарев.
23,6% от анкетираните застават зад Русия, когато трябва да изберат страна във войната, но повечето от поддръжниците на Кремъл „се скриват“ зад позицията на „неутралитет“, отбеляза изпълнителният директор на ЕСТАТ Иво Желев. Над 40% е твърдата подкрепа за Украйна – тя идва от по-активните мобилни, проспериращи групи, както и от десния електорат.
Подобно е съотношението и в отговорите на въпроса „Одобрявате ли анексирането на Крим от страна на Русия през 2014 г.?“. Москва е подкрепяна повече от мъже, избиратели на БСП и ИТН, а любопитното е, че почитателите на „Възраждане“ избират да запазят „неутралитет“.
38 на сто са респондентите, които симпатизират на украинските бежанци, но реално 5 пъти по-малко българи са им помагали с храна, дрехи и подслон (7,2%). 4 от 10 симпатизанти на БСП гледат на бежанците негативно и в този си отговор изпреварват дори „Възраждане“.
Като най-големи проблеми за България от включването на страната ни в списъка на Русия с неприятелски държави са определени прекратяването на доставките на газ и засегнатите дипломатически отношения, а военните аспекти остават доста назад.
Българите се плашат най-много от това Русия да не прибегне до използване на ядрено оръжие – между 20 и 25% споделят тези притеснения. Трета световна война между Москва и НАТО плаши също толкова хора. Най-тревожни са най-младите и най-възрастните, лицата с основно образование и симпатизантите на десните формации. Най-малко се тревожат гражданите на столицата и хората с високи доходи.
Поддръжниците на българското членство в НАТО са 48% и имат крехък превес пред противниците на Алианса. 50% от хората в България все пак очакват в случай на военен конфликт у нас, НАТО да се притече на помощ. „Най-много от скептиците са симпатизанти на БСП и „Възраждане“. Те не биха искали НАТО да се меси в каквото и да е, където и да е“, отбеляза Иво Желев.
Близо две трети от респондентите смятат, че България трябва да следва линия на снишаване и въздържане от активност като член на НАТО. Едва 25% са „за“ да сме активен член на Алианса. „Снишават се“ предимно хората над 50, жените, хората с основно образование, избирателите на БСП, „Възраждане“ и ИТН. Дори сред симпатизантите на Украйна над 40% казват, че трябва да се снишаваме.
6,6% от анкетираните казват, че биха се записали в армията в случай на военни действия в страната, но според Иво Желев този дял по-скоро трябва да се раздели на две или на три. Сред жените 2% са готови да доброволстват в армията. Огромното мнозинство или няма да направи нищо, или „ще избяга нанякъде и ще се скрие“. Все пак 60% гледат към повишаване на способностите на българската армия и подкрепят нарастването на бюджета за отбрана, а още 20% искат да останем на същото ниво като в момента.
80% от хората казват, че Русия е световна военна сила, а над 60% твърдят, че Москва е световна икономическа сила – при положение че е около 10-ото място по БВП в света.
Основните изводи, които авторите на проучването правят, са, че българинът не познава добре историята на отношенията между България и Русия, което води до изкривяване на представите за войната в Украйна.
Около 60% от българите декларират, че са запознати с историята на отношенията между България и Русия през последния век и половина. 40 на сто от всички тях обаче не са наясно с факта, че Русия е била против Съединението (1885 г.). Само 20% знаят, че руснаците са обявявали война на България (през 1944 г.).
Около 45% от респондентите смятат, че ако България не беше част от Съветския блок, развитието ѝ през годините щеше да е значително по-добро или малко по-добро. На другия полюс са 23% от анкетираните, които твърдят, че участието на страната във Варшавския договор е било положително и без него състоянието ни щеше да бъде по-лошо.
Малко над 1/3 намират политиката на Русия у нас за безкористна, но над 40% казват, че Кремъл упражнява влияние у нас за собствени интереси.
Между 20 и 25 на сто от респондентите са посещавали Русия поне веднъж. "Поне половината от симпатизантите на БСП са били в страната, което е свързано с принципите на изграждане и развитие на елита на социалистическото ни общество преди повече от 30 г.", каза Желев.
Най-много хора се информират за събитията в Украйна от български медии. Два пъти по-малък дял имат социалните мрежи. Но 15,7 на сто търсят съзнателно руската пропаганда от медиите на Кремъл.
„В Наказателния кодекс и в ЗРТ имаме достатъчно написано кой трябва да реагира и как, но специализираните органи, които издържаме с нашите данъци, блажено спят. Да, СЕМ спря „Russia Today“ и „Спутник“, след като и ЕК го направи, но не прави нищо за тези 1 милион наши съграждани, които гледат руски телевизии. Цялата тази дезинформация след това отива в социалните мрежи, които се ползват от 40% от хората за информиране относно събитията в Украйна“, каза Тодор Тагарев.
Според него мненията на лидерите оказват сериозно влияние върху обществените възприятия. „Твърденията, че военна помощ за Украйна значи въвличане във войната, са несъстоятелни, но ги чуваме постоянно от президента, от лидери на управляваща партия - БСП, от други политици“, смята бившият военен министър.
„Пропагандата попада на изключително благоприятна почва, която е формирана от много десетилетия на оформяне на възприятията на българите чрез едностранно представяне на ролята на Русия на българска територия“, каза Тагарев.
46% от хората казват, че информацията, която достига до тях за войната в Украйна, не е обективна. Според тях това се дължи на манипулация, информационно затъмнение или независими медии. „Хората с високо образование и жителите на големите градове са по-скоро скептични и съчетават голям брой източници с цел сами да сглобят пъзела“, твърди Иво Желев от ЕСТАТ.
Графики: ЕСТАТ
