Учени от Института по математика и информатика (ИМИ) към Българската академия на науките (БАН) поставиха нов световен рекорд за разработен алгоритъм, който може да доведе до сериозен технологичен пробив в използването на квантови компютри. Подобрението намира приложение при моделирането на невронните мрежи в изкуствения интелект, киберсигурността, високопроизводителните пресмятания в квантовата механика и финансовата математика.
Още: Специална оферта за Apple устройства от Yettel през най-романтичния месец в годината
Още: Access Finance представи AI чатбот за 24/7 реално клиентско обслужване
Резултатите, получени като част от проекта, се очаква да имат сериозна роля при тестването и подобряването на математически модели и по-надеждна интерпретация на числените данни при прогнозиране на въздействието на вредните емисии върху човешкото здраве и загубите в селското стопанство в световен мащаб. В текущите условия на пандемия, те биха били приложими дори в борбата с COVID-19. Това ще допринесе при справянето с някои от основните предизвикателства по програма „Хоризонт Европа“, сред които здравеопазване, устойчиво земеделие, сигурна, чиста и ефективна енергия, както и действия, свързани с климата и околната среда. Подобреният алгоритъм има потенциал да намери решение с висока точност за по-малко от секунда на лаптоп, което е и напълно нова възможност пред развитието на изкуствения интелект и интелигентните системи. Методът ще допринесе и за справянето с някои от предизвикателствата, заложени в програмата „Цифрова Европа“, свързани с високопроизводителните пресмятания, цифровата трансформация и изкуствения интелект.
Алгоритъмът намира широко приложение в областта на изкуствения интелект, който днес е неразривна част от човешкото ежедневие. Развитието на изкуствения интелект обещава на хората по-добро здравеопазване, придвижване, по-благоприятни условия на труд и редица други обществени ползи. Изкуствения интелект подпомага борбата с COVID-19, като чрез него функционират термалните камери, срещани на летищата и други оживени локации, както и помага за проследяване на скоростта на разпространението на болестта. Той е полезен за бизнеса, като помага за оптимизиране на веригите за доставка, подобрява поддръжката на машини, увеличава производството и спомага спестяването на енергия.
Главен изпълнител на проекта е д-р Венелин Тодоров, учен от ИМИ и ИИКТ при Българската академия на науките и носител на голямата награда „Джон Атанасов“ 2021 г.
Още: Премиум технологии за грижа и добро здраве с Yettel и HUAWEI през месеца на любовта
Още: Любимият смартфон е по-близо от всякога с 0% лихва на лизинг от А1
„Смело мога да заявя, че науката е най-голямата ми страст. А пък тази своя мечта реализирам в Българската академия на науките. Късметлия съм, че попаднах в такъв невероятен екип от истински професионалисти, с които смело постигаме невероятни резултати. Относно мечтите и компютрите, имам едно любимо изказване на Джон Атанасов, което също много ме мотивира: „Най-голямата смелост, която човек може да прояви, не е в открития космос, а в мисълта!“ В ИМИ и ИИКТ попаднах на добри колеги и на чудесен екип, с който постигаме конкурентоспособни научни резултати“, коментира д-р Венелин Тодоров – доктор по математика от ИМИ и ИИКТ към БАН. По думите на учения, България предлага добри условия за развитие на науката и именно заради това се надява да продължи да се развива в родината си.
За още любопитни и полезни статии - очакваме ви във Viber канала ни! Последвайте ни тук!
През последните няколко години БАН насочва вниманието си върху разработването на иновативни проекти, които се ръководят от докторантите на Академията. Сред останалите изследвания на млади учени е тестването на иновативна терапия за лечение на рак, която таргетира предимно злокачествените туморни образувания, което се ръководи от д-р Мария Шрьодер. Друг обещаващ проект на БАН е разработването на надеждна алтернатива за устойчиво използване на енергия, зад който стои д-р Елица Петкучева, както и проектът на гл. ас. д-р Радослава Бекова за мониторинг на отпадъците, отложени по морското дъно, под мотото „За море без пластмаса“.
