Компаниите за събиране на вземания ще бъдат вписвани в единен регистър към министерството на икономиката, а работата им ще бъде контролирана от Комисията за защита на потребителите (КЗП). Това предвиждат промени в Закона за събиране на вземания по потребителски договори, приети на първо четене в парламента.
Това е една от основните инициативи на вицепремиера Корнелия Нинова, откакто пое управление на икономическото министерство.
Приетите промени предвиждат да бъдат разписани конкретни правила и ограничения, с които ще им бъде забранено да упражняват натиск над потребителите при изпълняване на дейността си.
Според закона "Нинова" се предвижда само юридически лица да могат да събират вземания от потребители. За да бъдат вписани в регистъра, те ще трябва да имат капитал минимум 500 хил. лв., както и сключена застраховка "Професионална отговорност".
Служителите и мениджърите на колекторските компании пък ще трябва да са с чисто съдебно минало по подобие на други професии, като например охранителите. Правилата ще важат както за дружествата, които изкупуват пакети с необслужвани вземания, така и за тези, които събират задължения от името на първоначалните кредитори.
Дебатът
По време на дебатите вицепремиерът Нинова посочи, че за пръв път се урежда статутът на фирмите, които могат да събират вземания.
"Уреждаме правата на потребителите, които досега бяха абсолютно беззащитни срещу това своеволие", допълни тя. Нинова коментира, че ако законопроектът бъде приет и на второ четене, българските граждани няма да дължат повече от това, което са взели като кредит, освен законната лихва, и никой няма да има право да им слага такси, комисионни. Тя отбеляза, че законът предвижда и тежки санкции за нарушителите.
"За първи път се намери мнозинство, което има куража да се изправи слещу 4 млрд. лева", заяви Корнелия Нинова. "Разбирам, че смятате, че този законопроект не е съвършен, очаквам между първо и второ четене да се направят подобрения", посочи тя.
Нинова призова депутатите от опозицията да прочетат в секретното деловодство на Народното събрание секретния доклад на ДАНС за колекторските фирми. "В този доклад проблемът с колекторските фирми е описан като заплаха за националната сигурност", посочи тя.
"Вие не се изправяте срещу никакви 4 млрд.", репликира я Дани Каназирева от ГЕРБ-СДС.
ЮТози законопроект е една пълна лъжа, защитавате една много малка част от задълженията, които се прехвърлят, коментира тя. Извън обхвата сте оставили банковите, ипотечните, потребителските, бързите кредити, което оформя над 80 процента от задълженията, които се препродават от колекторските фирми, допълни Каназирева. Къде е директивата, която е приета и трябва да уреди тези отношения", попита тя.
"Преди да дискутираме един закон", поне да го бяхте прочели, отговори Нинова.
Тя посочи, че основното, което законът урежда, са потребителските и бързите кредити. "Директивата, която се отнася до банките ще бъде транспонирана и това зависи от вас, допълни тя. Прочетете доклада в секретно деловодство. Ако не вярвате на мен, повярвайте на българските служби, те са описали кой колко краде, изнудвайки българският народ по села и паланки", допълни Нинова.
Депутатът от "Има такъв народ" Ива Митева посочи, че ще подкрепят законопроекта, но с няколко условия.
"За съжаление, предметът на този закон не е ясен, коментира тя. По думите й съществува спор и сред юристите дали законът включва бързите кредити. Да, те се включват, но до този извод трябва да се стигне след тълкуване", допълни тя. Митева поиска директивата да бъде въведена в този закон и да се гласува 28 дни срок между първо и второ четене, като в това време да има работна група по текстовете.
Цончо Ганев от "Възраждане" коментира, че този закон е изключително важен, но в тази си форма, в която е предложен, той е скандален и не върши работа.
