Венецианската комисия одобри законопроекта на кабинета „Петков“ за законодателни промени, свързани с отговорността на главния прокурор, включително механизма за независимо разследване на обвинител номер едно. Пакетът от законодателни прочени бе изпратен на комисията от предишния екип на Министерството на правосъдието, ръководен от Надежда Йорданова.
„Венецианската комисия счита, че приемането на този проектозакон, с подобренията, обсъдени в настоящото становище, би могло да повиши отчетността на главния прокурор и да допринесе допълнително за реформата на българската система на наказателно правосъдие“, пише в заключението на комисията от 24 октомври. „Обяснителният доклад е доказателство, че като цяло предложенията, направени в проектозакона, са били внимателно обмислени“.
Венецианската комисия обаче счита, че целта за подобряване на отчетността на главния прокурор не може да бъде постигната само чрез промяна на правилата за наказателното му разследване. „Необходимо е да се приложи по-цялостен подход, включващ преразглеждане на институционалната структура на Висшия съдебен съвет и нейната прокурорска колегия, както и ограничаване на функциите на прокуратурата извън наказателноправната сфера“, гласи становището.
Припомняме, че през юли бившият министър на правосъдието Надежда Йорданова представи проект за изменения в Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), Закона за съдебната власт (ЗСВ) и Наказателния кодекс (НК). С тях се предлагаше наказателен съдия с ранг на върховен, който може да е от всички нива без районното, да ръководи разследванията срещу главния прокурор и заместниците му. Освен това - да бъде назначаван за прокурор във Върховната касационна прокуратура за разследване на престъпления, извършени от главния прокурор. В промените беше записана и конкретна процедура по временно отстраняване от длъжност на най-висшия обвинител, представени бяха и нови изисквания към членовете на Висшия съдебен съвет, избирани от Народното събрание.
В началото на юли, след 12-часов дебат във ВСС, Иван Гешев запази поста си на главен прокурор въпреки внесените искания на Йорданова и на бившия правосъден министър Янаки Стоилов за отстраняването му.
Сега Венецианската комисия повтаря препоръките си – да бъде намалено мнозинството в Пленума на ВСС за вземане на решение за отстраняване от длъжност на главния прокурор заради дисциплинарно нарушение, а също така да бъдат приети подробни правила за процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност от него.
Венецианската комисия припомня още, че препоръчва членовете на прокурорската колегия към ВСС да нямат блокираща власт при вземане на решение за отстраняването от длъжност на обвинител номер едно. Така ще се гарантира, че ВСС проверява ефективно и независимо твърденията за неправомерно поведение на главния прокурор. Според становището от парламентарната квота в прокурорската колегия не трябва да влизат прокурори, а представители на други правни професии.
„При обсъждането на тези изменения българският законодател ще се изправи пред трудната задача да намери баланс между два императива - от една страна, той трябва да приведе българската система в съответствие с изискванията на Европейската конвенция за правата на човека, така както е тълкувана от Европейския съд по правата на човека. От друга страна, трябва да зачете ограниченията, определени в българската Конституция, така както е тълкувана от Конституционния съд на България“, пише още в становището на Венецианската комисия.
Припомня се, че през 2009 г. България е осъдена в Страсбург по делото „Колеви срещу България“. Решението по него за първи път категорично констатира проблема, че в България не съществува ефективен механизъм за независимо разследване на евентуални престъпления от обвинител номер едно. В същото време обаче се припомня и решението на Конституционния съд от 11 май 2021 г. – че е противоконституционно въвеждането на фигура, която да разследва главния прокурор.
Според Венецианската комисия може да има проблеми при бъдещо разследване на главния прокурор, като един от тях е свързан със самата процедура по назначаване на съдия, който да го разследва. Според законовите промени тя трябва да става чрез избор на случаен принцип. Като мотив се цитира „значителното влияние на главния прокурор върху членовете на ВСС“ – именно прокурорската му колегия трябва да извърши официалното назначаване, но няма свобода на преценка и може да забави или дори да блокира цялата процедура.
Според Венецианската комисия могат да бъдат използвани и „наказателни или дисциплинарни инструменти“ срещу разследващия главния прокурор. Затова препоръките ѝ включват по-подробно регламентиране на изискванията за избираемост на ad hoc прокурор, а кандидатите за длъжността да дадат съгласие за включването им в списъка на желаещите да заемат тази длъжност и съгласие да бъдат назначени за такива.
Обхватът на съдебния контрол върху процесуалните действия на ad hoc прокурора трябва да бъде регламентиран още по-подробно, смята комисията, а освен това законопроектът трябва да определи обхвата на общия йерархичен прокурорски контрол над този разследващ и да уреди необходимите изключения и процедурни гаранции. Препоръчва се и да се въведе механизъм за пресяване на явно неоснователни жалби срещу главния прокурор.
Бившият началник на кабинета на Кирил Петков, когато той бе премиер – Лена Бориславова, коментира становището във Facebook. „Докато слушаме колко много г-н Гешев обича да слуша гласа си (справка – интервюто му с Поли Паунова), Венецианската комисия одобри законопроекта на кабинета „Петков“... Близо сме до въвеждане на работещ механизъм за търсене на отговорност на „недосегаемия“ главен прокурор, който „умее да се прави на луд“, досущ като псевдо-евроатлантиците, които го избраха и на които удобно указва, че „тя проверката за предметите, които наподобяват златни кюлчета и евробанкноти – продължава“, пише Бориславова.
И добавя за законопроекта: „Да видим в какъв вид ще го приеме новото мнозинство в 48-ото Народно събрание?!“.
