Бившият български премиер /2001-2005 г./ Симеон Сакскобургготски няма намерение да се връща в политиката. Това заяви лично той пред БГНЕС по време на днешното учредяване в двореца „Врана“ на клуб „Милениум“. Клубът цели да обедини живеещи в чужбина млади българи, за да помагат на страната ни и по възможност да се завърнат в нея.
“Надценявате възрастта ми“, поде Симеон Сакскобургготски в отговор на въпроса дали смята да се връща в политиката. „На моите години това е нещо, което съм казвал, че го изключвам. Ако имам възможност да допринеса с нещо за модернизация на страната, няма нужда човек да се включва в политиката“, посочи бившият монарх /1943-1946 г./. Той добави, че вижда много лица от хората, които навремето е довел в страната, които са успели и не са останали навън.
„Смея да твърдя, че българинът не е емигрант по призвание. И това е много важно. Дори по онова време, когато нямаше надежда никой от нас да се върнем, хората си мислеха, че един ден, ще си дойдат“, добави Симеон Сакскобургготски.
Самият Симеон Сакскобургготски призова в словото си при учредяването на клуба, че се надява да види млади българи не само в частния сектор у нас, но и в държавата администрация, за да допринесат за нейното модернизиране.
В изказването си почетният председател на CantaBulgarian Румен Чолаков, който вече 9 години живее в чужбина, подчерта, че младите българи на Запад са изключително успешни и изреди водещи банки, компании и университети, в които те работят и учат. Според него тази българска диаспора се вълнува от три неща за евентуалното си завръщане в страната – трудовия пазар, съдебната система и макроикономическата стабилност. „България трябва да се бори за своите граждани“, подчерта той, имайки предвид да се създадат условията за тяхното привличане. В същото време той призова да не се противопоставят българите в чужбина и в страната ни и да не се стига до конфликт между тях.
Велислава Петрова, която е докторантка по вирусология в Кеймбриджкия университет, говори в изказването си за невидимите бариери, които са издигнати срещу завръщането българите от чужбина. Според нея тези бариери са в професионален и личностен план. „Те се интересуват дали ще се развиват професионално, има ли ясно закони за правата им, как международните компании биха функционирали в българската среда с нейната корупция“, конкретизира се тя. Докторантката изрично подчерта, че страната ни не е алтернатива за българите, посветили се на академичния тип развитие – заради цялостното състояние на науката ни. Що се отнася до личностния план бариера, Велислава Петрова я определи като най-трудната, „защото става дума мирогледа“. Според нея премахването на бариерите бързо и силово няма да даде резултат. „Важно е поетапно да се правят усилия как българите да се връщат в България“, подчерта тя.
