Около 2 млн. българи ще плащат по-високи осигуровки през тази година, въпреки че осигурителната тежест не се увеличава директно. Това прави над 65 % от работещите.
За първи път от много години минималните осигурителни прагове са увеличени в почти всички икономически сектори, тъй като държавата наложи административен ръст там, където работодатели и синдикати не постигнаха споразумение. Повече ще плащат и хората, които се осигуряват върху максималния осигурителен доход, както и земеделци и тютюнопроизводители, за които се вдига минималната осигуровка. Приходите за НОИ и НЗОК ще са за около 80 млн. лева месечно, пише "Сега".
Размерът на социалните и здравните осигуровки и през тази година не се променя, но се променя осигурителният доход. За родените след 1959 г. се запазва общата ставка от 30.3% за социално и здравно осигуряване. От тях 12.9% са за сметка на служителя, а 17.4% - за сметка на работодателя. За общо заболяване и майчинство ставката остава 3.5%, за безработица - 1%, за пенсия - 17.8%, като 5% от тях отиват за допълнителна пенсия в универсален фонд за родените след 1959 г. Здравните осигуровки остават 8%. Осигурителната тежест се разделя в съотношение 60:40 за работодателя и работника.
Средно с 4 на сто се увеличават минималните осигурителни прагове във всички 85 икономически дейности. В тях са заети 1.924 млн. българи, но те се осигуряват над тези прагове. За 987 000 работници в 42 икономически дейности синдикатите и работодателите постигнаха споразумения за ръст от 4 на сто. Това увеличение бе разпространено служебно и върху останалите икономически сектори. До миналата година кабинетът оставяше секторите без споразумение без увеличение. Работодателите предупреждават, че когато се вдигат минималните прагове, се налага да стимулират поне със същия процент и по-ценните си и съответно по-скъпоплатени служители, за да ги запазят. А според справка на ИПИ половината от заетите извън София се осигуряват на минималния праг. От НОИ са пресметнали, че в бюджета на Държавното обществено осигуряване ще дойдат 35.4 млн. лв. повече приходи само от ръста на минималния осигурителен праг за всички близо 2 млн. души заети.
Отделно 97 хил. високоплатени служители ще бъдат засегнати от ръста на максималния осигурителен доход, защото те получават над 2400 лв. От 1 януари той вече е 2600 лв. (с 200 лв. повече спрямо миналата година). Финансовият ефект, който се чака в НОИ от това увеличение, е 30.8 млн. лв. за ДОО-то и 12.3 млн. за здравната каса. От тези хора държавата ще прибира по 787.80 лв. месечно.
Около 33 хил. земеделски и тютюнопроизводители също ще плащат по-високи осигуровки, защото техният минимален осигурителен доход също се вдига с 60 лв. и от тази година вече е 300 лв. Не бяха представени разчети колко ще са допълнителните приходи от увеличения минимален доход на тази група хора. През първите девет месеца на миналата година средният осигурителен доход на тази група е бил 245.64 лв. Приходите от осигурителните вноски са над 11.1 млн. лв. Първоначално ГЕРБ смяташе да вдигне драстично минималната осигуровка за тези хора на 420 лв., но впоследствие се отказа. Прогнозите бяха, че при такъв ръст броят на осигуряващите се ще падне до малко над 25 000 души. Намерението на управляващите е от 2016 г. минималният осигурителен праг за тази група да стане поне колкото минималната заплата, за да могат те да получават минималната пенсия.
През тази година се запазват минималните прагове за самоосигуряващите се, които са 420 лв., 450 лв., 500 лв. и 550 лв. според размера на облагаемия им доход през 2013 г.
Минималната заплата ще се увеличи на два пъти, откъдето също би следвало да влязат допълнителни постъпления в НОИ от осигуровки. От началото на годината тя е 360 лв., а от 1 юли ще се увеличи с още 20 лв. на 380 лв. Миналата година заетите на минимална заплата бяха около 290 хил. души.
