33 осъдителни присъди за корупция произнесъл Върховният касационен съд (ВКС) през миналата година. Това става ясно от годишния отчетен доклад на председателя му Лозан Панов, цитиран от в. "24 часа".
Всъщност, по три четвърти от делата за корупция за миналата година присъдата е осъдителна - 33 потвърдени осъдителни присъди плюс още 7 присъди, но с променени наказания. В 8 случая присъдата е отменена и делото е върнато за ново гледане, а само в 1 случай окончателно е постановена оправдателна присъда.
Освен многобройна статистика по отношение на образуваните и приключили дела във ВКС в доклада Панов прави и някои изводи. Той посочва, че забраната на съдилищата да публикуват осъдителни присъди, преди осъдените да са вкарани в затворите, води до ограничаване само на публичността на процеса, а не на случаите на бягства или укриване. Тази законова промяна влезе в сила през ноември 2017 година.
В доклада Панов се спира и на тълкувателната дейност на ВКС, като не пропуска да критикува парламента.
"Трябва да отбележим една изключително притеснителна по отношение на върховенството на правото в България тенденция - демонстрираното многократно през 2018 г. от представители на законодателната и изпълнителната власт непознаване или целенасочено противопоставяне на конституционното правомощие на върховния съд да уеднаквява съдебната практика", посочва председателят на ВКС.
Той дава и два примера. Единият е тълкувателното решение, с което се разшири кръгът на близките, които могат да търсят обезщетение при смърт на пътя. Заради това беше приет по закон специален лимит.
"Последваха десетки нападки към ВКС, интерпретации за мотивите на върховните съдии и за бъдещи катастрофални последици от прилагането на решението", пише Панов.
Вторият пример е с тълкуването, че прекратеното наказателно дело представлява абсолютно пречка за образуване на производство за конфискация на имуществото. И по този въпрос парламентът прие закон, противно на позицията и практиката на ВКС - да се отнема имущество дори при прекратено наказателно производство. "Законодателната дейност, насочена към “преодоляване” на тълкувателното решение, бе с невероятна за стандартите на Народното събрание скорост", смята Панов.
Според него "публично демонстрираното неуважение към високия професионален капацитет, опита и мъдростта на съдиите от ВКС" не пречило на парламента и на изпълнителната власт да настояват за участието на съдии в работни групи за подготовката на законодателни промени и в заседания на парламентарните комисии. Тези покани обаче потвърждавали съмненията, че с участието на съдиите се целяло легитимиране на предварително взети решения. Доказателство бил фактът, че поканите пристигали вечерта преди самото заседание.
