“Говорят младите политолози“ е авторска поредица на Actualno.com, в която представяме мненията на новото поколение млади политолози по важните обществени въпроси. Част от тази нова вълна анализатори вече придобиха популярност в публичното пространство, а други ще видите за първи път. Всички те обаче са обединени под един общ знаменател – експертност, адекватна преценка и широта на мненията.
В поредния материал от поредицата търсим отговор на въпроса какво следва след балотажа и как ще премине процесът по съставяне на редовно правителство, ако ще имаме такова. Разговаряме с Марая Цветкова - политолог и магистър по “Европейска интеграция и дипломация на ЕС” в Софийския университет “Св. Климент Охридски”.
Можем ли да говорим за някакъв тип кулминация на протестните действия след вчерашния балотаж, постигнаха ли те своя резултат над година след началото на промяната в обществените нагласи?
Не можем да сведем протестните действия само до това, че ГЕРБ трябваше да бъде свалена от власт. Кулминацията на протестните действия ще се случи, ако българите усетят, че живеят по-добре в една държава, в чийто граници правилата се спазват. Изборите дадоха шанс на политиците да започнат с тяхната част от задачата и да видим дали наистина ще бъдат проводник на очевидната промяна от която България има нужда. Това съвсем не означава, че трябва да слагаме розовите очила и да бъдем снизходителни към бъдещите грешки.
Избирателната активност вчера отново постигна нов антирекорд. Какви знаци разчитате вие зад тази избирателна пасивност?
Ако имаме възможността да сравним в процентово съотношение активността с данните от новото преброяване, най-вероятно процентите няма да са толкова ниски. Факт е обаче, че Румен Радев е избран с по-малък брой гласове сравнено с първия му мандат и останалите президенти на България. Мисля си, че огромната част от негласувалите искаха президент, който е сетивен към проблемите с корупцията, но и такъв, който не въвлича и без това посрамената ни държава в дипломатически скандали.
Чуват се различни мнения и гласове за окончателна победа на фронта анти-ГЕРБ над Борисов. Какво предвиждате да се случи с бившите управляващи оттук насетне, в едно от своите последни интервюта изразявате съмнение дали няма да бъде потърсена подкрепа от тях за бъдещо правителство?
Досега всички твърдят, че преговорите ще започнат ударно и позитивно. Все още обаче, не съм сигурна дали някоя от останалите три формации няма да начертае непреодолими червени линии в хода на преговорите. Ако това се случи, ще се наложи и подкрепа от останалите партии, най-вероятно от ГЕРБ. При всички случаи на ГЕРБ ще й се наложи да изтрезнее и да разбере защо е станала нетърпима дори и за традиционния десен електорат.
Ще се постигне ли стабилизация на политическата среда след тези последни избори?
Надявам се да се постигне такава стабилизация или поне да излезем от блатото на застоя. Със сигурност обаче, при сформирането на едно редовно правителство, обществото ще се успокои.
Нека опитаме да направим една по-дългосрочна прогноза – какво очаквате да се промени във втория мандат за Румен Радев в сравнение с първия?
Досега Румен Радев насочваше енергията си “срещу”, а сега ще трябва да я насочва “за”. Все пак се надявам, да не затваря очите си и за грешките, които неминуемо ще се случат в следващото 47-мо Народно събрание. Редно е Румен Радев да продължи ролята си на коректив, а не да задава изцяло тона на бъдещето правителство. По този начин ще отсее и съмненията на онези, които не му вярват сляпо или пък изобщо.
Считате ли, че може да се говори за очакван синхрон между бъдещото правителство, в чиято основа ще е „Продължаваме промяната“, и Румен Радев като преизбран президент? И ако да, то няма ли да се стигне ли до свръхконцентрация на цялата власт в техните ръце?
Опасения за такава ситуация има и те са съвсем резонни предвид последните години. Ако новият парламент си върши добре работата, няма да има нужда от толкова президентски намеси. Хубавото на новата конфигурация в НС е, че коалиционните партньори на “Продължаваме промяната” ще имат числовата, а ако пожелаят и политическата тежест, която е нужна за задаване на тон, т.е. те не би следвало да бъдат безгласна буква в уравнението на властта.
Автор на поредицата е Ивайло Илиев
