С 8 гласа за, 1 против и 1 въздържал се парламентарната комисия по вероизповеданията и правата на човека опрости всички натрупани до края на миналата година и нелатени задължения на вероизповеданията, приемайки поправки в Закона за вероизповеданията. Дебатът и гласуването преминаха в отсъствието на вносителите на промените председателят на парламентарната група на ГЕРБ Цветан Цветанов и лидерът на ДПС Мустафа Карадайъ, които именно заради този текст бяха упрекнати от БСП, че са сключили сделка.
За размера на дължимите пари се сочеха суми от порядъка на 9 – 12 млн. лв., а като основен длъжник – Мюфтийството, за неплатени данъци. В защита на предлаганата данъчна амнистия Цветан Цветанов изтъкна, че и други вероизповедания не били изрядни в плащанията си към фиска, без да уточни кои. Става въпрос за 8 267 000 лв. задължения с лихвите към днешна дата, натрупани от 6 вероизповедания, уточни зам.-министърът на финансите Росица Велкова и се оправда с данъчно-осигурителната тайна, за да не посочи нито длъжниците, нито изрядните платци.
На въпрос на Actualno.com дали задълженията са за данъци, Велкова каза, че над 80% от сумата са за осигурителни вноски и по Закона за облагане доходите на физическите лица, свързани с плащания и изплащания на работни заплати. Другите 20% били за други видове публични задължения към централния бюджет.
"В последните 10 години Светият синод на Българската православна църква няма задължения към НАП, към НОИ и въобще към държавата", заяви варненският митрополит Йоан. Ако е имало някакви задължения, никога Българската православна църква не е поставяла въпрос за тяхното опрощаване, добави той. "Прозвуча, че общо вероизповеданията имат дълг. БПЦ се старае да няма дългове", подчерта той.
Митрополит Йоан отбеляза още, че и по-рано от БПЦ са казвали, че промените в Закона за вероизповеданията няма много да допринесат за националната сигурност, защото имаме поне 7 закона, които гарантират тази национална сигурност.
"Държавата не бива да овладява дадено вероизповедание, особено след като БПЦ като институция и организъм е отделена от държавата, обаче това не означава, че ние от друга страна не трябва да зачита националното законодателство и Конституцията", каза още Варненският митрополит.
В дебата бяха повдигнати въпроси дали опрощаването на неплатени осигуровки на свещено служители ще им даде право на трудов стаж и дали неосигуряваните ще получат право на пенсия, също дали заличаването на несъбираеми вземания и тяхното зануляване няма да бъде възприето като държавна помощ и дали не е трябвало първо българското правителство да се допита до Европейската комисия по този въпрос. Отправена бе и забележка, че по-подходящата парламентарна комисия за разглеждания законопроект е бюджетната. Обърнато бе внимание на депутатите и че действат на сляпо, тъй като нямат справка кои са публичните вземания на вероизповеданията, колко са и за какъв обем средства. За публични вземания в следствие на влезли в сила съдебни решения трябва да се напишат специални разпоредби, с които ВАС да си отмени тези решения, бе изтъкнато още в дебата.
Йордан Цонев от ДПС заяви, че със законопроекта е намерен механизъм за ползването на субсидията – „БПЦ започна да ползва тази субсидия, а другият бенефициент на субсидията – главното мюфтийство не е започнал да ползва субсидията по две причини – едната е задълженията на главно мюфтийство, голяма част от които са на фаза изпълнение със съдия изпълнител и практически целта, поставена от КСНС свещенослужителите от това вероизповедание да получават възнаграждение от държавата, а не от друга държава не може да бъде изпълнено към този момент и тази година вероятно няма как да бъде изпълнено“, обясни той.
Втората причина е, продължи Цонев - че трябва да се упомене названието на бенефициента, както е по регистрация, за да няма спорове. Това се отнася само за тази година, а за следващата година ще бъде посочено в държавния бюджет и няма да може да се обжалва от никой. Но тази година, понеже късно пиехме закона – след приемането на държавния бюджет сме упоменали, че отпускането на субсидията става с ПМС, а ПМС може да бъде атакувано във ВАС, поясни Цонев. Той разказа, че за да се избегне това, министърът на финансите предложил да се промени закона и да се изпише кой получава субсидията.
Йордан Цонев е категоричен, че актът на опрощаване на задълженията е въпрос на държавна финансова политика. След като министърът на финансите си е дал съгласието остава депутатите да преценят дали могат да го приемат или не, дали е в интерес на държавата, добави той и подчерта, че по въпроса за опрощаването на задълженията думата трябва да имат само финансовото министерство и само депутатите. „Това е държавен акт, държавна политика. Не засяга ничии религиозни права на никое вероизповедание. Никое вероизповедание не е ощетено“, изтъкна Цонев.
