Какво означават промените в директивата за енергийните характеристики на сградите за националните политики в сградния сектор? Този въпрос събра водещи експерти, евродепутати и представители на правителството на форум в София.
Да се създаде златен стандарт с кредитна линия на принципа “плащай според спестяванията си”, която да гарантира, че хората няма да обеднеят след инвестицията в енергийна ефективност, а напротив“, предложи евродепутатът Радан Кънев, който е докладчик в ЕП по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по околна среда, обществено здраве и безопасност на храните.
„За да не превърнем енергийната ефективност в пазар за богатите и за да спрем очакването, че бюджетът ще реши проблемите на енергийната бедност, трябва голямо комуникационно усилие и доверие", подчерта той.
Очевидно е, че и националният бюджет, и наличните средства по европейските фондове, и немалката сума в Плана за възстановяване и устойчивост могат да служат единствено за старт за завъртане на машината на финансирането, но без частния финансов пазар, задачата е неизпълнима, отбеляза още Радан Кънев.
10 – 11% от сградния фонд в ЕС се реновират годишно, но това не води до енергийна ефективност. Необходимо е не просто реновиране, а т.нар. дълбоко реновиране, което гарантира подобряване на енергийната ефективност поне 60%, а такива дълбоки реновации в ЕС са под 1%, посочи евродепутатът Цветелина Пенкова, докладчик в сянка по Директивата за енергийните характеристики на сградите от страна на Комисията по промишленост, изследвания и енергетика.
Тя припомни заложените в директивата цели - нулеви емисии от сградния фонд в ЕС до 2050 г.; всички новостроящи се сгради след 2030 г. да не отделят въглеродни емисии, а в краткосрочен план – да се реновират 15% от сградния фонд в ЕС, като за жилищните срокът е до 2030 г., а за административните – до 2027 г.
Пенкова изтъкна важността на стимулите за домакинствата и увери: "Основната цел е да бъде премахната енергийната бедност в ЕС и социалният аспект ще бъде водещ, когато взимаме тези решения". Очаква се гласуването в пленарна зала на ЕП да бъде през декември тази година.
В България първо трябва да започнем с определението за енергийна бедност, каквото ние нямаме, обърна внимание министърът на околната среда и водите Борислав Сандов. "Това не може да стане през частна инициатива, държавата трябва в добра координация с институциите да намери решение", категоричен е той.
Целта на предначертаната от ЕК вълна за саниране, е да бъдат обновени 35 млн. сградни единици в ЕС в 2030 г. Процесът създава стойност, също заетост и усилията са важни за намаляване на вредните емисии и неслучайно това досие е част от пакета "Fit for 55", отбеляза Сандов."Имаме много да наваксваме, особено като се има предвид, че това има отношение към други елементи като качеството на атмосферния въздух и вредните емисии", коментира той.
„При настоящите условия, публичните средства ще стигнат до много малка част от гражданите и ефектът ще е пренебрежим. Необходима са решителна реформа в политиките, нови финансови инструменти, отлични резултати от пилотните дейности и активна комуникация за засилено участие на гражданите в процеса“, сподели Драгомир Цанев, изпълнителен директор на ЕнЕфект.
Енергийната ефективност на сградите е сред най-важните приоритети на ЕС и трябва да бъде такъв и за България, особено в ситуация на енергийна криза и външнополитическа несигурност, бе нееднократно изтъквано по време на форума.
Наличните средства по различните линии на международно финансиране трябва да насочат към проекти с високо качество и доказани енергийни спестявания, които да привлекат частни инвестиции за масово обновяване на сградния фонд. Около тези изводи се обединиха участниците в дискусията, която се състоя в хотел Балкан по инициатива на Центъра за енергийна ефективност ЕнЕфект и Хабитат България като част от инициативата „Renovate Europe“.
