Близо 2 млн. лв. са държавните пари, които Централната избирателна комисия (ЦИК) ще раздаде на участниците в президентските избори и в националния референдум на 6 ноември посредством т.нар. медийни пакети.
Според изборният кодекс всяка партия, коалиция и инициативен комитет, които не получават държавна субсидия, имат право на 40 хил. лв. от хазната, с които да подсигурят финансово предизборната си агитация.
За референдума ЦИК ще разпредели близо 700 000 лв. като тук са се класирали 6 малки и практически неизвестни партии - "Българска демократична общност", "Българска социалдемокрация - Евролевица", „Балканска демократична лига", „Българско национално обединение", "Движение за радикална промяна Българската пролет" и "Християнсоциален съюз". Финансиране ще получат и 10 инициативни комитета, сред които са тези на подкрепения от БСП Румен Радев, бившия премиер Пламен Орешарски и бизнесмена Николай Банев. Всички те ще получат медиен пакет в пълния му размер от 40 хил. лв.
Частичен пакет ще получат коалициите "ПП Движение 21 - ПП НДСВ" (20 000 лв.) и "КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ" (28 571 лв.), тъй като партиите на Татяна Дончева и Ивайло Калфин получават и държавна субсидия, информира в. „Сега“.
По-голямата част от парите - около 1,3 млн. лв., ще бъдат изразходвани за информационно-разяснителната кампания за националното допитване. Тези средства ще си разпределят 10 партии, 22 инициативни комитета и 2 коалиции, но до голяма степен парите отиват при същите хора. Сред агитаторите в референдума се виждат отново партии като "Българска социалдемокрация - Евролевица" на Александър Томов и "Движение за радикална промяна Българската пролет" на Велизар Енчев. А двете единствени коалиции, класирали се за медиен пакет, пак са "ПП Движение 21 - ПП НДСВ" и "КАЛФИН-ПРЕЗИДЕНТ" със същите суми като за президентския вот.
След като на 6 октомври Върховният административен съд отмени решението на ЦИК, според което медийни пакети могат да се харчат само в националните медии, комисията се принуди да го ревизира. Приет в събота нов текст позволява и на местните телевизии, радиа и печатни издания да се включат в битката за държавните пари за агитация.
"Ще могат да се ползват и медии с регионален обхват, като единствено излъчени по отношение на медийните пакети ще останат доставчиците на онлайн новинарски услуги, тъй като по отношение на тях нямаше произнасяне на ВАС", обясни говорителят на ЦИК Александър Андреев пред БНР.
Според него не е постигнато съгласие за включване на онлайн медиите и при обсъждането в Централната избирателна комисия.
