Комисията по бюджет и финанси реши минималната пенсия да се увеличи от 370 на 467 лв, а всички пенсии да бъдат увеличени с 10 %. Новите пенсии ще влязат в сила от 1 юли 2022 г. Всичко това беше отразено и в параграф 1 на актуализацията на бюджета на държавното обществено осигуряване за 2022 г., необходимо е тези суми да намерят място и в Закона за държавния бюджет, както и двата бюджета да минат на второ четене в пленарна зала. Така че нищо не е окончателно.
Първоначалното предложение остана
Кабинетът предвижда минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да се увеличи от 370 на 467 лв. Министерски съвет предлагаше всички пенсии, отпуснати до 31 декември 2021 г., да се осъвременяват с 10%. От правителството искаха COVID добавките и индивидуалните компенсаторни суми да включват в размера на получаваната пенсия за трудова дейност след прилагането на осъвременяването с 10%. Предложението на кабинета включва още от 1 юли максималният размер на получаваните една или повече пенсии да се увеличи от 1500 на 2000 лв., а от 1 октомври на 3400 лв.
Предложението на ГЕРБ беше отхвърлено
От опозицията в лицето на ГЕРБ искаха още минималният размер на пенсията за осигурителен стаж и възраст да нарасне от 370 лв. до 430 лв. Също така от ГЕРБ предлагат вместо в размера нa пенсията, COVID добавката от 60 лв. да бъдат изплащани както и досега като допълнителни суми към пенсията. От ГЕРБ предлагаха всички пенсии за трудова дейност, отпуснати до 31 декември 2021 г. да бъдат осъвременени с 15 на сто, считано от 1 юли, вместо с 10 на сто.
Предложението на ДПС също не мина
Предложението на ДПС предвиждаше увеличаване от 10 % осъвременяване на всички пенсии на 14 %. От ДПС искат добавка от 120 лв. до края на годината на всички пенсии под линията на бедност за 2022 г., а именно 413 лв. На всички останали пенсии от ДПС предлагат добавката от 60 лв. да се запази до края на годината.
Дебатите
Няколко бяха сюжетните линии в дебата. Дискусия се заформи по максималния размер на пенсията, което кабинетът предлага да бъде увеличен на 2000 лв. от 1 юли 2022 г. и от 3400 лв. от 1 октомври. Друг нюанс на дебата бе около компетентността на шефа на Социална комисия в социалната сфера. Според ДПС не е ясно защо тези 3400 лв. са толкова никак са изчислени. "Пенсията е доход, замесващ доходите от труд",каза още д-р Хасан Адемов.
Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" заяви, че с това предложение цели да няма лице, което да бъде ограничено в тавана на пенсиите и според него това ще е стимул на всеки работещ да се осигуряват на максимума. Любомир Каримански коментира, че при нужда от обяснителен курс по социална политика, желаещите трябва да се обърнат към главния секретар на парламента, за да поискат да го организира.
Появиха се редица предложения за промени в максималния осигурителен доход. Първото беше на Любомир Каримански от ИТН, който предложи от 1 юли 2022 г. до 30 септември 2022 г. размерът да стане 2000 лв., а от 1 октомври до 31 декември да бъде 2200 лв. От своя страна Георги Ганев от "Демократична България" направи предложение максималният размер да бъде увеличен на 2500 лв. От ГЕРБ-СДС определиха дискусията като пазарлък. Кирил Ананиев заяви, че дискусията дали максималният осигурителен доход да бъде 2000, 2200, 2500, е несериозна. Той обвини шефът на Социална комисия Искрен Арабаджиев, че бърка понятия и принципи.
Друг аспект на дебата бе подет от НОИ. Весела Иванова от НОИ изрази становище от името на ръководството и от името на своите колеги. Тя призова към конструктивност. "Тези дебати, които ги водим в момента тук, са за едно широко обществено политическо обсъждане по принципите за общественото осигуряване", подчерта още Иванова. 
"Много ви моля наистина трябва да бъдем по-конструктивни, за да излезем от тук бързо с решение, за да могат колегите да работят", каза още Иванова. Подкрепа към думите на Весела Иванова от НОИ изрази проф. Румен Гечев. Той каза, че не е сериозно да се пускат нови числа, при положение, че от доста седмици правителството, НОИ и МТСП работят. Йордан Цонев посочи, че се са се наслушали да се говори за някаква спешност. "Този, който е внесъл бюджетът на 8 юни и смята, че трябва да излезе на 30 юни - или не в ред, или е подлец", каза Цонев.
Спор възникна и по въпроса дали COVID-добавката да влезе ли в размера на пенсиите или не.
Владислав Панев от "Демократична България" коментира, че е разумна мярка инкорпорирането на 60-те лв. в размера на пенсията. От ГЕРБ Деница Сачева коментира, че има достатъчно време тези добавки да бъдат трансформирани като социална помощ, но според тях трябва да се спре. "Отиващото си правителство няма достатъчна легитимност да предлага решения, които са достатъчно сериозност и накърняват усещането за справедливост, защото тези 60 лв. нямат общо с осигурителният принос", смята д-р Хасан Адемов. Шефът на Социална комисия Искрен Арабаджиев от "Продължаваме промяната" смята, че тези добавки не са въведени заради COVID кризата, тъй като са въведени през август месец 2020 г. след началото на тогавашните антиправителствени протести. Той заяви, че идеята е тази добавка да стане част от пенсията. Проф. Румен Гечев от БСП обърна внимание, че именно ГЕРБ са въвели тази добавка.
Заместник-министърът на труда и социалната политика Лазар Лазаров каза, че предложеното от страна на правителството за пенсиите от 1 юли е единственият възможен към този момент за увеличаване на доходите на пенсионерите. "За всички е ясно, получаването на тези добавки в продължителност от две години и половина, създава изключително сериозно предизвикателство, пред който и да е политик да осигури изплащането на тези доходи", обобщи Лазаров. Според него другият аргумент е въвеждане на диференцирана добавка до края на годината. "По този начин тя не е достатъчно добре целенасочена", добави още той. Според него няма механизъм тези добавки да бъдат трансформирани в социални помощи.
Какви бяха взаимните обвинения за пенсиите между отделните парламентарни групи? Четете ТУК.
