Фотопортрети на различни хора, с изведен на фокус микрокосмос, приветстват посетителите на бар „Kanaal” от 21 април до 23 май. Зад изложбата “Macrocosmos” стои София Зашева.
„Макрокосмосът е просторът, който е нарисуван от емоциите, родени от любими мелодии“, споделя София. Творбите представляват комбинация от векторна и растерна графика и фотография - космически пейзажи, за които тя е стъпила на планетарните закони на Кеплер, както и авторски портрети, преминали през детайлна фотоманипулация. Ето какво още сподели София пред репортер на actualno.com:
От 10 години се занимаваш професионално с ретуш и фотоманипулации. На колко години си и как започна всичко?
На 26 години съм. Всъщност от 13-годишна се занимавам по-сериозно. Родителите ми са архитекти и се ориентирах към визуланата част.
На 16-17-годишна възраст се запознах с поп-сюрреализма, който ме заинтересува много силно. Казах си, че искам да правя това. Така започнах да ходя на курсове и да се разиввам.
Да разбирам ли, че родителите ти са ти дали първи насоки и вдъхновение?
Да, баща ми ми даваше много напътствия и критики за нещата, които правех. Той е преподавал във ВИАС и гръцкия колеж „Делта“. Даваше ми лекции за теория на цвета,композиция, естетика и др.
А какво образование имаш?
Учих тотално различни неща. От четвърти клас се занимавам с математика, физика, информатика, а иначе завърших „Електроника“ в „Технически университет“.
Звучи ми нетипично за човек на изкуството.
Да, макар че ако някой иска да се занимава с изкуство, бих го посъветвала да се занимава с нещо техническо. Учи на дисциплина, усет за това как трябва да се свърши дадена работа.
Какво беше първото нещо, което направи?
При мен по-скоро е въпрос на етапи. Първото нещо, заради което започнах да се занимавам с фотомонипулация, беше обложки на албуми. Свързваха се с мен малки гръцки банди. Не тръгнах с идеяата, че искам да правя пари, а да направя нещата така, както мисля, че трябва да се правят.
След като започнах да работя с един фотограф, Ивайло Петров, апочнах да развивам интерес към ретуша.
От това ли се издържаш?
Ретушът ми е работа, с това се издържам. Нещата от изложбата са за мое лично удоволствие. Хващам една концепция, изработвам я, свършвам я и минавам към следващата.
А каква е историята зад тази изложба?
Историята започна отчасти от музиката. Jino Silverflame, който написа ембиента за откриването, просто си седеше и свиреше на баса и в този момент започнах да виждам картинки.Обикновено така работи мозъкът ми. Започнах да виждам определени кадри. Първоначалната ми идея беше да направя анимация, но нямах достатъчно време. Пейзажите и портретите са кадри от въпросната анимация.
Това, което исках да пресъздам, е усета за тишината и ултимативната самота в Космоса, а портретите са човешката гледна точка в цялото това нещо. Микрокосмосът. Исках да пресъздам усещането какво е да останеш на саме със себе си. Всъщност според мен, хората в главата си са малко вглъбени и мрачни и малко се плашат от себе си. Идеята ми беше да уловя крайностите на тези състояния.
Преди колко време се роди тази идея?
Миналата година лятото (2014 година – бел.ред.). Първо започнах с пейзажите, за тях имах много ясна представа как искам да изглеждат. Зимата снимах хората, а след това започнах обработването.
Има ли част от денонощието, която те предразполага повече към работа?
Единия от пейзажите видях буквално след като си легнах. Затвотрих си очите и разбрах как искам да изглежда. Записах си и почнах сутринта работата. Сутрините съм по-активна, ако зная какво искам. Ако импровизирам, нещата остават за вечерта. Тогава влизаш в по-странно състояние, липсва шумът на града и атмосферата е по-различна.
Всеки е изпадал в настроението за което говоря, познато е на всички и за него няма значение дали е ден или нощ.
По време на работата се опитвах да се обргадя с неща, които отговарят на въпросното състояние – подходящи филми и музика, за да наситя определена естетика и стил в този момент.
Хората от портретите имат много интересно излъчване, сигурна съм че ти си допринесла за това.
Хората хич не са случайни. Такова осветление подхожда повече на определен тип лица – по-изсечени черти и по-изразени скули. Исках това да са лица, които биха ми направили впечатление и не бих подминала.
Виждам, че си много завладяна от темата за мрака, а в същото време си много лъчезарен човек.
Черното не е нещо тъмно, грозно и отблъскващо. То е точно като нощта, когато всичко е тихо и спокойно и можеш да се отпуснеш.
Това първият ти самостоятелен проект ли е?
По-скоро първият голям проект. Обикновено правя по 1-2 неща и нямам време да довърша серията. Идеята ми за изложба е да има поредица или цикъл от определена концепция. Преди не съм изпитвала и нужда да направя изложба.
А този път реши, че това е проект, който трябва да бъде видян от повече хора ли?
От една страна да, от друга – може би за да си почеша егото и да видя, че мога да направя такова нещо, защото винаги се съмнявам в себе си и винаги мисля, че мога да направя повече.
Трудно ли е да осъщствиш такъв проект?
Изисква се много работа. Искам да благодаря на Sofia Live (sofialive.bg), които ми оказаха техническа помощ. Получих много добро отношение и подкрепа хората от „Kanaal”. Бяха много мили с мен и атмосферата много ми допадна. Търсех определена аудитория и реших, че това е подходящото място.
Решила ли си каква ще е следващата концепция?
Ще бъде мой стил, но друга концепция. Вероятно ще е със същия човек, който написа музиката за „Macrocosmos“. Знам, че ще е доста по-земно и доста по-водно, и буреносно. Искам следващия път да бъде по-голяма инсталация с повече типове изкуство. Jino Silverflame се занимава и с поезия, така че искам да съчетая нещата. Обичам да съчетавам различни начини за стимулиране на мозъка.
Хората се интересуват и вълнуват от различни неща. Ако повече хора могат да схванат идеята по техния си начин и намерят нещо свое – това е най-добрият вариант.
Ти ми сподели, че работиш предимно с клиенти от чужбина. Може ли да успее човек с тази професия в България?
Много е трудно да се издържаш само от това. Трябва да отидеш в някоя агенция, да получаваш месечна заплата и да правиш неща, които те карат, а не такива, които искаш. България е малка държава и пазарът е много малък за различните ниши. Това не е толкова странно.
От къде са повечето ти клиенти?
Последната година май само от Австралия не съм получавала поръчки, иначе доста от клиентите ми са американци. Има доста от Франция и Германия.
Как се свърза с тях или те с теб?
Започнах с ровене из много сайтове, списания и всичко, което можех да намеря.Вече имам портфолио, с което докажа какво мога. Човек трябва да види остреща на какво си способен технически. Така пращам мейли на фотографи, които са на моето техническо ниво и в моя стил. Разбираме се взаимно от какво се интересуваме и какво мога да предложа.
Първата година пратих стотици мейли, отговориха ми 10. Това е грубата истина и се отчайвах много пъти. Но малко по малко започнаха да ми отговарят и нещата да се получават.
Хората мислят, че е много лесно да работиш на свободна практика, така наречения фрийлансър, но това означава да си на линия 24/7.
Къде искаш да продължиш да работиш?
Всички мои близки неща са тук и бих искала да съм тук. От друга страна, бих искала да си намеря студио някъде в Европа.
Автор: Виктория Пенева