Един от постерите на изложба в Смолян, посветена на 150-годишнината от създаването на Българската академия на науките (БАН), представя заб(р)авената с години национална циклотронна лаборатория. Циклотронът – цикличният ускорител в тази лаборатория, е предназначен да произвежда изотопи, жизненоважни за диагностика и лечение на онкологични заболявания. Той струва над 10 милиона лева, голяма част от които (3 млн. долара) са дарени от посолството на САЩ в България в последния работен ден на посланик Джеймс Уорлик (2012 г.). Другите 2 млн. долара са дарение от АЕЦ „Козлодуй“.
Изложбата беше открита от председателя на БАН акад. Юлиан Ревалски и областния управител на Смолян Недялко Славов. Във въпросния постер лабораторията е представена като налична. На практика обаче тя е много далеч от изграждането и пускането й в действие, за да се възползват онкоболните пациенти в страната ни и даже почти всички PET-скенери на Балканите от възможностите й.
Ето какво точно пише в постера:
„Националната циклотронна лаборатория на ИЯИЯЕ БАН е най-новата ядрена изследователска инфраструктура на България. С новата установка ние ще рестартираме нашата изследователска програма по радиофармация, ядрена физика, радиохимия, материаловедение. Произвежданите от нас радиоизотопи ще служат за диагностика, терапия и тераностика на много човешки болести. Нашият циклотронен център ще спасява живота на хората“.
Поради факта, че стартирането на циклотронна лаборатория е от особено важно значение за обществото ни, а изграждането й отне прекомерно много време, Actualno.com помоли за интервю по темата председателя на БАН.
Акад. Ревалски, на постер в изложбата по повод 150 години от създаването на БАН бъдещата национална циклотронна лаборатория е представена като съществуваща, а тя не е. Защо изграждането й се забави толкова много, при положение, че от 2015-та година в България е доставен циклотрон и той отлежава оттогава?
Аз изисках информация от директора на Института за ядрени изследвания за това как се движи процедурата или по-скоро осъществяването на този проект, който между другото е част от националната пътна карта за научна инфраструктура. Те са в края на процеса по завършване на проекта за сграда.
Договорът е сключен в началото на 2019 г., а срокът за изпълнението му е 173 дни. Изтекъл е половин година по-късно през 2019-та. Сега е септември 2020-та. Защо още не е приключен?
Не е приключил и причината - тази, която на мен ми е известна, е, че фирмата, която го изпълнява, е чужда и има проблеми от законодателен характер. Това е все пак специфичен обект. Вътре трябва да има чисти стаи, по определена технология изградени. Уверението е, че те са на финала на този процес. Аз съм предвидил една среща с ръководството на Института отново, за да видим какво можем ние да направим, за да подпомогнем проекта, защото все пак те са самостоятелно юридическо лице, ангажирано с него. Ангажирано е и Министерството на образованието и науката, защото той е част от националната ни пътна карта и те в случая са получили подкрепа за развитие на капацитет. Това е другият важен елемент - да се развие човешкият потенциал. Така, че аз в близките дни ще имам среща с тях, за да разбера какво е положението и как ще тръгне следващият етап, защото сега трябва да се обявява обществена поръчка за самия строеж.
Но тази апаратура е за над 10 милиона лева - ценна е за здравето на хората. Стои там някъде си, неупотребявана, а ние губим ценно време. Има предложение от учен радиохимик Националният циклотронен център да се обяви за стратегически важен обект за България, за да преминава през процедурите по-облекчено. Смятате ли, че този обект заслужава да бъде стратегически за страната ни, предвид същината му?
Ако има такава процедура, смятам, че може да бъде обявен за стратегически, защото неговата цел не е строго научна. Целта му е да подпомага нашите болници, медицината в България, Министерството на здравеопазването с такива изотопи, които в момента се купуват от чужбина. Сега вие ме изненадвате, защото не знам каква е процедурата за обявяване на един обект за стратегически. Ще трябва да я проуча, за да видим дали можем да я предприемем. Действително стандартните процедури са дълги, има и обжалвания.
Не е ли некоректен изпълнителят - да изхарчи почти тройно повече време, а се е състезавал на конкурентни начала?
Единственото, което мога да кажа, е, че фактът е неприятен. Аз не знам действително от чисто юридическа гледна точка как стоят нещата, защото не сме сключвали ние договора, не сме избирали ние изпълнител. Както ви казах, поисках информация, но понеже беше летен период, не можахме да отидем на място. Предстои следващата седмица да направим това нещо.
Има ли вече предположение колко би струвало строителството на сграда за циклотронна лаборатория?
Разбира се, че в проекта би трябвало да е описано колко би струвало това нещо. Иначе няма как да се обяви обществена поръчка. Тези подробности ще ги науча в близко време.
Когато преди малко говорихте за научния проект за Родопите, който е спрян, казахте, че е имало финансови пречки, но тях вече ги няма. Какво имахте предвид?
Че ако е необходимо финансиране за завършване на такъв проект, средства много по-лесно се намират сега. Това са били бедните години, когато практически за наука нищо не се даваше. Сега, извън институционалното финансиране, всяка година от 2018-та насам по предложение на МОН се заделят средства най-общо казано за научни изследвания в централизирания бюджет. След това на базата на проекти може да се получи финансиране. Така се деблокира националната пътна карта. Така се получиха средства за националните научни програми, за фонда. Тоест, сега има средства, които могат да бъдат получени на проектен принцип, когато това нещо е важно за държавата или науката. Родопите е голям регион и аз съм убеден, че ако ние отидем с един проект, който ще покаже как учените ще подпомогнат експертите, областните управи, ще се намерят средства. Много по-облекчен е пътят за това. И МОН, и министърът на образованието и науката подкрепят такива изследвания, които директно подпомагат обществото и адресират такива проблеми от голямо обществено значение.
Защо според Вас тогава учени от БАН бяха направили подписка за сваляне на правителството?
Всеки гражданин има право да си каже дали е за или против дадено нещо. В този смисъл това е лично тяхно, в качеството им на граждани, волеизявление. То не е официално становище на Българската академия на науката.
