Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Кметът на Горна Оряховица: Предложеният от АПИ вариант за магистрала не покрива нашите критерии

07 декември 2017, 12:20 часа • 6606 прочитания

Добромир Добрев е кмет на община Горна Оряховица от 2011 г. Завършил е висше образование по специалността „Електроенергетика и електрообзавеждане“ в РУ „Ангел Кънчев“. От 2002 до 2007 г. е управител на търговски комплекс, а до 2011 г. е заместник кмет по стопански дейности и евроинтеграция в община Горна Оряховица.

Г-н Добрев, подкрепяте предложението за синия вариант на магистралата Русе - Велико Търново. Кой е този маршрут и защо е най-добрият?

Аз не мога да преценя дали е най-добрият. Специалистите ще кажат, но защо подкрепям синия вариант!? Защото Горна Оряховица е една индустриална зона. Почти всички видове транспорт се пресичат тук. И приемането на другия вариант, който е предложен от Агенция "Пътна инфраструктура", всъщност не покрива нашите критерии. Ние разговаряхме с министерството. Имаме диалог, ще направим една работна група и ще обсъдим маршрута, защото пък и фактите, които те изтъкват, че синият вариант преминава през зони от "Натура 2000", не е за пренебрегване. Ние смятаме, че може дори да се изгради скоростен път от магистрала „Хемус“ до индустриалните зони и летище Горна Оряховица. И това ще ни удовлетвори, но трябва да имаме бърза връзка до този транспортен коридор.

Кои са най-мащабните ви инфраструктурни обекти през двете години от сегашния Ви мандат?

Един от мащабните проекти е "Градска среда"- за реконструкция на градския площад в Горна Оряховица и реконструкция на един парк с площ 52 декара "Детски кът". Тези два обекта не са реконструирани в близките 40 години. Мисля, че с този мащабен проект, който изцяло променя облика на града и парка, който е близо до централната градска част, ще завършим един голям участък с нова визия още следващата година. Той е на стойност около 6 млн. лева. Другият проект е за образователна инфраструктура – за енергоефективни мерки в две детски градини и едно училище. И с него вече училищата в град Горна Оряховица са вече почти реконструирани. По този начин те може да се конкурират само в сферата на образованието, не и по материалната база, която притежават. Това е нашият основен критерий - да бъдат изравнени като материални бази.

Откак сте кмет коя е европейската програма, от която сте получили най-солидно обезпечение за проекти на общината?

Най-осезаемата част, която дава променен облик на града и е определяща за икономическото развитие на един град, това е Оперативна програма „Региони в растеж“. Не мога да пренебрегна и Оперативна програма „Околната среда“. Ние направихме канализация на едно голямо село, което е на 2 км от града. Това е друг също така мащабен инфраструктурен обект, който не се вижда, но е облекчение за живущите там и подобрява качеството им на живот. Тази година ОП „Околна среда“ още не е отворена. В момента разработваме и други проекти за подобряване на околната среда. Градът ни има един такъв недостатък, че се намира като в долина, реката прави нещо като стълб и фините прахови частици се задържат, няма това течение, което да ги разсее. Нямаме топло-електрическа централа. Хората се отопляват предимно на твърдо гориво. Подготвяме един по-мащабен проект за намаляване на фините прахови частици. Надявам се следващата година да го реализираме.

На какво се дължи основно проблемът?

Най-вече на ползваното от гражданите отопление на твърдо гориво. Автоматичната измервателна станция показва, че в зимния период е най-голямото запрашаване.

Какви дейности предвиждате, като е ясно, че хората ще продължат да се отопляват на твърдо гориво?

Правим едни предпроектни проучвания, анкетни карти, които сме пуснали по града. Имаме някакви мерки, които сме заложили относно чистотата на атмосферния въздух и тези анкети ще покажат какви мерки да заложим в реализацията на дейностите, с които ще кандидатстваме. Част от мерките ще са поставяне на филтри на комините, допълнително озеленяване, оптимизиране на графика за метене и миене на улиците.

С Общинския съвет как работите, какви са ви отношенията?

Конструктивни. В смисъл, че всичко, което е в името на гражданите и развитието на общината, се приема като обща кауза и винаги сме намирали пътя с диалог, по който да реализираме тези идеи.

Имате практика общински съветници да участват в комисиите за провеждане на търгове, когато се отдава общинско имущество. Откога датира тя и защо?

Може би от 2010 г. Смятам, че това е една добра практика, която дава прозрачност на сделките, които се правят в общината. На всяко заседание на ротационен принцип се определят новите съветници, които ще са членове на комисиите през следващия месец. Смятам, че общината осигурява прозрачност, каквато законодателят изисква, няма задкулисие. Съветниците реално могат да присъстват и участват в комисиите и да наблюдават пряко процеса. Направено е с цел по-голяма прозрачност.

Как се справя общинската болница, трупа ли много дългове?

В последните години пак започнаха да се трупат задължения. По този начин, по който е съставена здравната система, за по-голямата част от болниците е въпрос на време да фалират. Ние, общините, колкото и да имаме желание да помогнем, недостигът на болницата е преди всичко във фонд "Работна заплата" и издръжка на болницата, а там общините не могат да помагат, защото те са търговски дружества. Ние можем да даваме средства за капиталови разходи - за ремонт и апаратура, но за издръжка не можем. Аз се надявам новото министерство да вземе тези факти под внимание. Все пак в една частна болница не може да влезе здравно неосигурен пациент, те ходят в общинските болници, защото ние няма как да ги върнем. А общинската болница трупа загуби. Например в последните месеци дейността на общинската болница е над лимита, определен й от Здравната каса. А тези средства не се възстановяват. Реално тази година за девет месеца справката показва 180 хиляди лева заработени над лимита, които не са възстановени от Здравната каса. И не се знае дали ще се възстановят. И ето, още една солидна загуба за болницата! И това е така не само в нашата болница, държавните лечебни заведения са в същото положение. Общините може да помагаме, но не и за заплатите, а издръжката се качва с всяко вдигане на минималната работна заплата.

Какви средства отделя общината на година?

Средногодишно 200-300 хиляди лева. А дългът е до един милион лева. Управителят на болницата беше много притеснен, защото не се плаща надлимитната дейност. Чакаме последните данни, но ако не се платят надлимитните, дългът може да стане и над един милион лева. Според мен общинските и държавните болници не трябва да са търговски дружества. Те обслужват социално слаби граждани и не могат да генерират печалба. А за нас болницата е много важна, тя обслужва и населението на общините Лясковец, Стражица, Златарица, Елена, които нямат лечебни заведения.

Анита Чолакова
Анита Чолакова Отговорен редактор
Новините днес